Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Слушам как Милър, Гордън и Мънди си говорят. Последното, което си спомням, е как Отчето слага дърва в огъня. Дори не ме вълнува какво горим. Виждам, че не ще да е от конюшнята. Стигнал съм до фазата, когато всички съпротивителни сили са изчерпани.

Следващото, което достига до съзнанието ми, е, че Шутзър ме буди. Шест часът сутринта е. Спал съм цели шест часа. Някой ме е заместил на караула от четири. Първо ми хрумва, че е бил Мънди, който обича да се прави на мъченик, но се оказва, че е Майката. Аз се тревожа за него как ще изкара своя караул, а той да вземе двойна смяна вместо мен ! Дали цялото отделение е забелязало разклатеното ми състояние?

Следващите два часа сме двамата с Шутзър. Вече изобщо не съм в течение на нещата. Не помня кога Шутзър е бил караул последния път, но той изглежда доста свеж. Взимаме си гранати, патрондаши и емките и се спускаме по хълма. Все още е тъмно като в рог и температурата май пак е спаднала. Вече е толкова студено, че няма големи изгледи да завали.

Във въздуха се носи усещането за онези сутрини, когато тръгвахме на утринна коледна литургия. На излизане минавахме покрай елхата, без да гледаме, долавяхме миризмата на бор и само с крайчеца на окото надниквахме, колкото да я зърнем осветена, но оставяхме всичко, за след като се върнем. Тази сутрин е изпълнена със същото предчувствие, че днес нещо ще се случи. Но няма нищо, което да се види или да се пипне, само усещането за очакване и неизбежност. Сигурно Мел е прав: на Коледа тук ще ни е не по-зле, отколкото където и да било другаде по време на война.

Една година получих чисто нов велосипед на две колела от „Сиърс Роубък“, оцветен в най-лъскавото червено и най-блестящия хром, с които може да бъде украсена една машина. Тогава също валеше сняг и след църква изкарах колелото по заснежените стъпала на верандата. Подкарах го по тихата, тъмна улица между двата реда къщи под падащия сняг. Никога преди не бях карал велосипед на две колела, но в огромното си желание успях да се задържа. А после не можех да спра; колелото имаше челюстни спирачки, а аз нямах представа как се борави с тях. Баща ми излезе на снега и застана отпреде ми, тъй че аз се забих между краката му, когато хвана дръжките, за да ме спре.

— Уонт, мога ли да погледна картата? В тебе ли е?

Бръквам под куртката си и я измъквам.

Беше мокра от снега, но след като е стояла шест часа до гърдите ми в спалния чувал край огъня, е почти изсъхнала. Толкова съм отпаднал, че дори не се запитвам какво ще прави Стан с картата на караул.

Той кляка до стената и пали клечки кибрит. Какво ли търси? Нали знаем къде сме. Изправя се, очите му горят.

— Виж, Уонт! Така и предполагах! Прехвърлях в ума си всички тия щуротии, които ни се случиха от срещата с изправените в снега мъртъвци досега, и има само един смислен отговор!

Отново кляка и драсва клечка кибрит. Клякам до него. Той ми сочи някакви белези по картата, направени с черен молив — вероятно 4В или дори още по-мек. На гърба има и нещо написано със ситен почерк, предполагам, германски. Дълго е около четири реда. Шутзър пак пали клечка. Прокарва пръст по думите.

— Е, това първото е лесно. Питат дали някой от нас говори немски. Ясно като бял ден. Но после идва друго; нещо като цифра и дума. Или е SANDKARTE или LANDKARTE. Проклетите зелки пишат такива криви букви.

Клечката отново угасва. Оглеждам се да видя дали наоколо не стои някой германец, който би ни помогнал да го разчетем. Шутзър е запалил нова клечка. Ще взема да го помоля да ми даде няколко; той вади кибрити от всеки джоб. Обръща картата налице, пак пали клечка и я движи отгоре й. Спира и приближава лице до хартията, но в този миг клечката угасва. Изправя се и ме поглежда.

— Е, проклет да бъда, ако на мястото на колибата край потока не е отбелязан някакъв хикс и цифрата 1200. Проклет да съм.

— Да не смяташ, че са заровили там съкровище, за да си поиграем сега на иманяри? Това пък какво значи, Стан? Я да вземем направо да се измъкваме оттук и да им оставим цялата гора на тия глупендери.

— Ами, Уонт. Мисля, че поне един от тия зелки иска да се предаде, а може би и цялата дружина.

— О, недей така, Стан! И без това нещата вървят доста зле.

— Слушай! Дай да почнем отначало. Първо, замръзналият войник, когото Уилкинс простреля. Я си представи, че е бил поставен там като плашилото тук, със забучено парче хартия на върха на пушката вместо бяло знаме. Спомни си, че на земята край трупа имаше някаква хартия.

— Виж какво, Шутзър? Тук аз съм по художественото творчество. Ти си нашият бизнесмен. Писането на разкази и рисуването на картини е моя работа.