Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Забележи, Уонт: вече съм скулптор. Дори основах цяло модно течение в тая гора, защото зелките имитират моя шедьовър. Но ако съм прав, тогава и ония два прегърнати трупа като танцова двойка — американецът и зелката — трябва да са били един вид послание, с което ни съобщават, че искат да се обединим. Вярно, грубичко е, но пък не забравяй с какъв род умове имаме работа. За тия гъзове да мъкнат трупове насам-натам, е най-обикновено нещо, тъй както за децата да си играят на кукли.

— Добре де, карай нататък.

— И така, после първата нощ ни излизат със своето „Schalf gut“, за да ни дадат да разберем, че знаят за нашето присъствие, но не се сърдят особено, нали?

— Много добре, Стан. А кога ще дойде ловецът, за да избави Червената шапчица от лошия Кумчо Вълчо?

— Не, говоря сериозно. Слушай! Нима може да има друга причина, за да не ни очистят или поне да ни вземат в плен още на онзи склон? По дяволите, те пак ни повтарят, че искат да се разберат с нас. Още ли не ти е ясно?

Вече почвам да загрявам. Шутзър е прав; това е единственият отговор, при който всичко си идва на мястото.

— Тогава, Стан, цялата тая идиотщина с „МАМ КАМ НАЙТ ЛЕР“ е част от същата работа; турили са онова там на пътя, за да ни покажат, че са съгласни с твоята прекрасна мисъл, изписана в полите на планината.

— Точно така. Всичко съвпада. Сега, ако съм прав, те искат да отидем да се срещнем с тях при колибата или заслона, който претърсихме днес. Гледай!

Той отново се снижава; клякам заедно с него. Пали нова клечка. Само в тая кутийка трябва да има поне още петдесетина клечки. Не си спомням дали в дневните порциони имаше кибрит. Може да ги е взел оттам.

— Виждаш ли, точно тук е. Отбелязано е с хикс и цифрата 1200. Какво друго може да значи?

Клечката угасва и ние отново ставаме. Небето започва леко да просветлява.

— Ама работа, Стан. Може да е клопка. Да ти призная, нямам много вяра на германците.

— Сега пък ти навлизаш в моя територия, Уонт. Оставям ти художественото творчество, но тук аз най-много мразя зелките, не забравяй. И все пак, ако можем да пипнем тая банда, идеята не е лоша.

— Страх ме е, Стан; не можем да рискуваме цялото отделение за такова щуро хрумване.

— Слушай! Ако искаха да ни избият, вчера можеха лесно да го сторят. Можеха да го сторят и снощи, когато ти хвърли гранатата. Щом са могли да ви замерят със снежни топки, какво би им попречило да ти пуснат някоя и друга лимонка?

— Може би просто са добряци, Стан. Може да има и добри германци.

— Божичко, говориш като Мънди!

— Добре, ще доложа за това при следващия радиосеанс. Уеър ще ни даде инструкции.

— Дай да помислим по-напред, искаш ли? Не е необходимо разни офицери само да объркват нещата. Все ще можем да извлечем някаква полза от всичко това и за двете страни, ако си поблъскаме главата.

— Е, и какво да направим? Да се предадем едни на други едновременно и да се редуваме за откарването на военнопленниците в лагерите си? Прилича ми на задачата за вълка, овцата и сеното.

Шутзър пали цигара, запалва една и за мен, използвайки същата клечка кибрит. Според Гордън цялото отделение е тръгнало по лош път. Навярно всички чувстват напрежението. Тихо е и мога да се закълна, че дочувам свирене на цигулка. Звучи като музика на небесните тела. Свалям каската и накланям глава в различни посоки, за да определя откъде идва. Понякога като че ли долита от самите върхове на дърветата. Не знам дали да му го кажа, или не; само ще се убеди, че съм откачил напълно.

— Това е Гордън, Уонт. Майката намери една цигулка сред боклуците на тавана. Беше в дървена кутия с ръчна резба. Гордън я отвори и само дето не падна на колене за молитва с лице към Мека. Казва, че не е виждал по-красива цигулка, а не бил достатъчно добър, за да свири на нея. Докато ти спеше, дълго спорих с него, че предметите нямат памет и изобщо не е от значение дали ще свири на нея, или не; даже, ако щеш, дали аз ще свиря на нея, или не. Гордън смята, че се причинявало нещо на дървото или струните и на добрата цигулка трябвало да свири само добър цигулар. Не знам дали сега е решил, че цигулката не е чак толкоз добра, или че е самият той е по-добър, отколкото казва.

Оставам така без каска. Стоим безшумно и слушаме. На ти сега: картини, концерти на цигулка — водим културен живот, няма що. Може би и ония са германци от висока класа, щом искат да се помирят. Вече нищо не ме учудва.

— Виж какво, Уонт; да речем, че аз и ти отидем просто да видим каква е работата. Ще внимаваме и ще бъдем само двамата. Аз ще поема всички рискове; ти просто ще стоиш на билото, откъдето дойдохме, и ще ме покриваш. Какво толкова ще ни стане, ако само проверим как стоят нещата? Я си представи, че има цяла тълпа от тия говняри, която чака да се предаде! Защо пък не?