Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Струва ми се, че са изминали само няколко минути, когато Шутзър ме разтърсва. Мънди и Милър спят. Уилкинс пак е на тавана. Гордън е караул.

— Какво ще кажеш да тръгваме вече, а Уонт, за да бъдем там по обяд?

Гроги съм; отначало не схващам за какво ми говори; после си спомням. Увисвам в чувала на ръба на дюшека; в устата ми горчи, сякаш съм повръщал. Измъквам краката си на пода; май няма какво да ни попречи да отидем на този налудничав доброволен дозор. Ще се отбием при Гордън да го уведомим закъде сме тръгнали. Длъжни сме да го уведомим, по дяволите, та той е втори по ранг в отделението; дори има някъде по джобовете си нашивки, които го доказват. В склада се намериха нашивки за ефрейтор.

Не си слагаме снежните халати; изглежда, вече не ни се вярва, че тия германци могат да ни убият. И двамата сме достатъчно убедени във версията на Шутзър. Но си вземаме пушките, патрондашите, гранатите, цялото снаряжение; все още не сме чак дотам пацифисти.

Пътьом се отбиваме при Гордън.

— Закъде сте тръгнали бе, момчета? Да не би да отивате да направите снежен вариант и на Гьоринг, та нощес да слушаме МАМ КАМ ГЬОР ИНГ? Ето ти още един чудесен модел за Шутзъровите снежни статуи.

Чакам, докато Стан му обяснява каква е работата и му показва картата с посланието.

— Искате да кажете, че вие двамата ще се изтърсите там, за да проведете конференция по примирието с група германци? За кого се вземате бе? За Чърчил и Рузвелт ли? Трябва да сте изперкали. А ти, Шутзър, любими мой сънароднико евреин, тъй изпълнен с омраза към германците, от къде на къде ще ходиш да си пъхащ носа само за да дадеш възможност на тия хапльовци, дето си падат по надениците и три четвъртите панталони, да се приберат на тихо и топличко във военнопленническия лагер, докато на нас тук ни замръзват задниците? Не разбирам.

Поглеждам към Шутзър. Колкото до мен, това е негово дело. Самият аз още не съм съвсем наясно с мисията.

— Слушай, Мел. Представи си за миг, че те действително искат да се предадат. Представи си, че успеем да уредим работата тъй, та Уеър и Лав да си помислят, че Уилкинс го е направил сам, с един револвер. Да предположим, че всички ние се подпишем под петицията да му се дадат полагаемите се на такива герои медали. И без това той е най-близко до героизма от всички нас. Какво ще кажеш, а?

Мел се взира в Шутзър. Невероятен е навикът му да възприема нещата, без да показва нищо външно. В него има нещо непоклатимо.

Обзалагам се, че днес Мел е станал страшно добър лекар. Може би като поостарея и здравето ми вземе сериозно да се разклаща, ще го издиря, ще се преместя в Ню Джърси; нека д-р Мелвин Гордън ме спусне полека, внимателно в гроба с възможно най-малко писъци и ревове, горе-долу достойно. Той ще го направи за мен.

Сега той само клати глава. Вижда се обаче, че е загрял.

— От къде на къде си мислите, че Уеър и Лав ще се включат в този огромен фарс? И после германците — въобще не ги виждам да се предадат току-така. Освен това каквото и да сте замислили вие с вашата дипломатическа мисия, Уилкинс никога няма да се съгласи.

Това е нещо, което не сме обмисляли: как да привлечем Уилкинс в целия заговор. Замълчаваме, облегнати на стената, без да пушим, прехвърляме всичко в ума си. Но ето че тъкмо Мел излиза с отговор.

— Винаги бихме могли да разиграем нещо като лото, уж за да видим кой да бъде героят на деня. Той може да се съгласи на тази основа. Каквото и да играем, бридж, покер, шах или детска игра, все Уилкинс ще спечели. За по-сигурно останалите ще играем малко по-слабо от обикновено.

Шутзър ме поглежда и бързо ми смига.

— Естествено, че Уилкинс ще спечели, колкото и добре да играем всички! Особено на шах. Мисля, че никога не е губил, дори срещу Евънс от първо отделение, който е нещо като човешка сметачна машина. Навярно вижда дори и цветовете под формата на цифрите.

Поглеждам ту към единия, ту към другия. Мел и Стан са толкова различни по начина си на възприемане на живота, а все пак между тях има някаква особена здрава връзка. Явно, не е от еврейството; по-скоро има нещо общо с любовта, не с лигавата любов между мъже, дори не и с братската любов; те просто обичат и това чувство изтича от тях към другите. Дори не съм убеден, че Шутзър действително мрази германците. Мрази само делата на някои от тях, тъй както Бъд мрази да върши каквото и да било неправилно.

Чакат аз да кажа нещо.

— Е, ще уведомим ли Уилкинс, или не? Той е толкова изнервен, че никога не би се съгласил дори с нашето отиване да говорим с тях. Убеден е, че сме заобиколени отвсякъде в нещо като капан.