Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Мотал съм се из музея на изкуствата във Филаделфия, но никога не съм съзерцавал картините по стените. Гледахме само да открием някоя тайна вратичка или коридорче в стените с дървена ламперия; плашехме се от египетските мумии в приземието, докато си играехме на криеница.

Невероятно е, че човек може да стане на деветнайсет години, без въобще да е поглеждал картина, какво остава да е разбрал някоя. Но с мен беше точно така. Откритието ме потресе.

Може би се е дължало най-вече на това, че бях толкова изстрадал, уплашен, реалността наоколо ми — тъй неприемлива. Никога не ще узная всички причини, но тези задушевни изображения на друг свят, друго време, през друго съзнание оказаха невероятно дълбоко въздействие върху най-съкровената част от психиката ми. Това промени живота ми. Докато си шепнехме там с Уилкинс с гласове на любовници след любовна нощ, аз познах естетическото преживяване. Смътно схващах какво е то. И никога вече нямаше да бъда същият.

Доста по-късно замъквам Майката долу. Той се съгласява да се постарае да подреди вещите от тавана в три категории. Първо, онези, които могат да бъдат изгорени, без да се извърши голямо светотатство. Второ, онези, които могат да бъдат изгорени при бедствено положение, но все пак не бива. И накрая онези, които не бива изобщо никога да горим, по никаква причина — неща, които трябва да бъдат защитавани до смърт, ако не искаме да загубим мястото си сред човешкия род.

Наближава десет часът. Прекарали сме повече от час в този студен, тъмен таван, в друг свят.

Свиквам отделението, с изключение на Гордън, който е караул. Казвам им, че смятам през нощта да оставим двама на пост, но само на едното място, на моста. Никой не възразява. Мисля, че на никого не му се ще да стои сам навън в мрака.

Доволен съм, че няма възражения; инак щях да бъда принуден да издам заповед, а това ме ужасява.

Следващата смяна съм караул заедно с Мънди. Само два часа; после цели четири ще бъдем свободни, само ще дежурим на телефона. Не е зле. В края на краищата сме на война, и то току в центъра й, тъй да се каже.

Пак се чувствам напрегнат. Докато гледахме картините, ми беше по-добре, но съм изтощен, слаб. Двамата с Мънди намъкваме снежните костюми; ще бъдем по-незабележими, а и ще ни пазят от злосторното хапливо въздушно течение, което се явява вечер. Снежните костюми имат качулки, които се връзват върху каската и загръщат врата. Лошото е, че са направени от някаква крепирана шумяща материя. Шумолят като дакронови платна, когато ги вдигаш. Навярно днес съм единственият човек на света, който, докато вдига платната на яхтата си в слънчевото море край Венис, Калифорния, получава представата за сняг, студ и страх.

Когато излизаме, е спряло да вали и небето се прояснява. Има почти пълна луна, облаците се носят на ята. Сенките им минават по дърветата и снега, докато се спускаме към моста. Гордън ни задържа за паролата; тримата се приютяваме до стената.

— Някакви звуци тази вечер, Мел? Кукумявки, индианци, горски духове?

— Не, тихо е; няма нищо, освен този зловещ призрачен вятър, който духа в дърветата като звуков ефект във филм с Франкенщайн. Почакайте само да видите как луната се скрива и показва иззад облаците; сякаш си на влакчето на ужасите в лунапарк.

Гордън прибира гранатите си от стената. Като го гледам, доволен съм, че решихме да държим по двама на пост. Той се запътва нагоре по хълма. Мънди се обляга на стената приведен, с издадени напред рамене. Аз подпирам пушката си до стената и пристягам качулката на снежния си халат. Мел е преместил телефона горе на перваза. Отново го смъквам в подножието на стената. Не е необходимо постът да прилича на лекарски кабинет. Мел е направил и голяма топка от сняг за сядане. Явно се е готвил да приема пациенти. Мънди се плъзва до снежното столче и сяда; аз започвам да търкалям една топка и за мен. Шутзър е прав — това е тъкмо сняг за снежен човек. Няколко минути търкалям. Двамата сядаме един до друг върху снежните топки като на клозетите в казармата. Не знам за Мънди, но на мен не ми се говори особено. Тия два часа ще ни се видят дълги. Ако Мънди пак почне със своя кръстоносен поход за спасяване на грешни души, просто ще му кажа да се разкара. Искам да си мисля за картините.

Току-що сме телефонирали първия път в десет и трийсет, когато до слуха ми долита шум от другата страна на пътя! Смъквам дакроновата качулка и свалям каската. Откачам гранатите от джоба си и ги слагам на стената; Мънди също.