Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Нима действително вярваш в тия дивотии, Стан? Наистина ли смяташ, че нацистите избиват евреите?

— Убеден съм. Трудно е за човек като тебе, който не е евреин, да повярва, но аз съм убеден. Имам роднини, които са били там. Тези нацисти са кръвопийци.

— Добре. Може и да си прав. Но що за приумица — да направиш снежен човек насред гората? Само това ми кажи, без повече проповеди, ако обичаш. Не ща да слушам; не ща да вярвам на нищо такова.

— Добре, приятелче; обаче ще видиш. Между другото оставих им послание в снега, току пред снежния човек. Чете се откъм гората, откъдето ни се появиха. Минат ли оттам още веднъж, не може да не го забележат.

— Е? И какво написа?

— „Мамка му на Хитлер!!!“ Направих удивителните от борови клонки.

Шутзър се изправя и мята пушката си на рамо. Досега седяхме на завет до стената, чакайки предупредителните куршуми да ни пръснат черепа.

— Стан, ти си се побъркал. Върви разкажи на Гордън и останалите за снежния човек и не забравяй любовното си писмо. Те се канеха да затворят Уилкинс на тавана; може да запрат и теб заедно с него. Той ще си каталогизира мебелите, а ти ще правиш книжни лястовици с надписи на идиш и ще ги хвърляш от капандурата на германците. Цялото отделение полека-лека обезумява.

Шутзър се понася нагоре. Мисля да запаля още една цигара, но се отказвам. Кофти ми е. Цигари, дишане, май нищо не помага. Стомахът ми къркори, бунтува се и имам болки в кръста.

Не мога да спра мислите си. Всички казват, че войната е почти към края си и германците трябва да се предадат, може би още до Коледа. Но тя никога няма да свърши.

Като си помислиш колко дълго ни трябваше, за да стигнем дотук; как колкото повече напредваме, толкова германците са по-близо до дома си и вече се бият за живота си, със скъсени снабдителни пътища, изглежда направо невероятно. След всички тия убийства и грабежи, които навярно са прилагали спрямо евреите и руснаците, въобще не ги виждам да се предадат. Ще се бият до последния кръстопът, до последната гара, последния град.

И после японците. Единственият начин да останеш жив е да бъдеш ранен, пленен или да се превърнеш в маймуна. Признавам, че ме е страх да попадна в плен у германците. Може би причината е само в пропагандата, но сърцето ми се свива при мисълта какво могат да ми направят. Не ми стана по-леко и от гледката на онези трупове, които намерихме по пътя в гората — подпряния на дървото и другите двама, прегърнати. Може би Шутзър е прав, може би германците наистина са по-други хора. Трябва те да са ги сложили. Какво ли са си мислили?

Но днес ние бяхме готови да се предадем, дори Шутзър. Изглеждаше толкова лесно, нямаше нужда да правим каквото и да било. И, Божичко, колко бързо можеш да бъдеш убит; аз го очаквах, вътрешно примрял, чувствах как изтичат последните ми мигове, стоях безпомощен!

Трябва да спра. Замислиш ли се какво става или може да стане, никога няма да издържиш. Вземеш ли да разсъждаваш по тези въпроси, скоро ще започнеш само да чакаш, а почнеш ли да чакаш, вече си свършен.

В осем, когато караулът ми изтича, съм капнал. Усещам кожата си суха, устните изпръхнали, сякаш всеки миг ще се напукат и ще заберат. През последния час едва понасях болките.

Гордън слиза за първия нощен караул. Разговаряме. Решаваме, че трябва да държим по двама на пост, но само на едното място, като се обаждаме по телефона на всеки половин час. Така ще можем да поспиваме. В действителност трябва да имаме два поста, но какво пък, по дяволите, щом така иска отделението, добре тогава.

Казвам на Мел, че новата парола ще бъде „снежен човек“. Смеем се на щурата снежна скулптура на Шутзър. Мел вика, дано германците не я намерят; само това ни трябва сега — разгорещен и раздразнен неприятел, който се облизва за нашата кръв.

В замъка Мънди, Милър и Шутзър се готвят за игра на Шутзъровия ПАНТРАНТ.

Казвам им, че вероятно и аз ще се включа, щом се обадя в полка. Загрявам радиото. Когато свършвам, Лири ми нарежда да прекратя радиосеанса и да се обадя пак след пет минути; Уеър искал да говори с мен.

Изключвам и се просвам на един дюшек. Нямам достатъчно време, за да отида по нужда, а болките вече започват. До огнището са подпрени голям куп нацепени, лъскави дъски. Питам се дали на Майката му е известно. Трябва да се кача на тавана и да видя какво, по дяволите, върши той! А какво ще правя, ако е решил да тури край на всичко и се е обесил? Тук Милър ще ми виси на автомобилните вериги, а на тавана ще се клати Уилкинс. Май трябва да зарежа играта и да отида да проверя какво става с Майката; един сержант е длъжен да го направи, струва ми се.