Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Благодаря; обаче когато се усети, не му казвай, че си давал и на мен. Тъкмо сега никак не ми е до гнева на праведниците.

Двамата с Милър се спускаме надолу. Той минава зад замъка, за да вземе дърва. Навярно не е останало много от оная конюшня. Няма да е зле Уилкинс да вземе да категоризира нещата за реда на изгарянето. Вече виждам как в отделението скоро ще избухнат междуособици; топло поклонниците срещу студено поклонниците или нещо такова.

Продължавам по пътя и се шмугвам до стената. Бъд е прав; тук е по-добре, отколкото на онзи хълм. Стената пази завет и когато поискам, мога да седя клекнал, облегнат на нея, докато си починат краката ми. Разбира се, когато клеча така единственият начин те да узнаят за пристигането на германците е да чуят куршума, който ще ми пръсне черепа.

Но два часа висене прав на снега в такъв студен ден наистина могат да довършат човек. Паля една от цигарите на Бъд или по-скоро на Мел. Остават ми само шест клечки кибрит; ще свърша кибрита преди цигарите. Бъд има запалка „Зипо“, която получи в замяна на нещо друго. Той навярно е единственият войник в Арденските гори от двете страни на фронта, у когото тия запалки работят.

Ако бях на мястото на Милър и можех да се оправям с всички пръдливи механични заврънгачки на света, щях да си живея много по-удобно.

За мен само да се науча да разглобявам и да сглобявам емката, карабината, леката картечница и автомата броунинг почти надминаваше границите на способностите ми като механик. Никога не успях да се квалифицирам по тежката картечница. Бях достатъчно добър на стрелба с нея, но все не можех да боравя така, че да работи без засечка.

Наблюдавал съм как Милър печели облози, като разглобява всички тия оръжия със завързани очи и пак ги сглобява по-бързо, отколкото повечето хора могат с отворени. Това си е особеност, също както е психо или поет.

Нищо на света не може да затрудни Милър; в немската армия той досега навярно щеше да стане генерал. Не, най-вероятно щяха да го разстрелят. При Бъд никога не се знае. Всеки миг той може просто да откаже да се подчини на дадена пряка заповед. Не че обича да влиза в пререкания, но просто е твърдоглав; никога няма да извърши нещо, за което е убеден, че е погрешно. Не мисля, че го прави от голяма етика, морална коректност или друго такова; но си има някаква лична естетика, която предполага да бъдеш логичен, да вършиш всяка работа правилно . В действителност Бъд сигурно лесно би могъл да стори и грешка, стига да е убеден, че е извършена правилно. Може би идва от това, че е син на часовникар, обаче пък Шутзър съвсем не е такъв. Не знам.

След десетина минути размисли от този род спазмите ми отново започват. Убеден съм, че е от вечния ми страх. Когато тичахме надолу по онзи склон, усещах в устата си някакъв кисел, тръпчив вкус. Трябваше непрестанно да преглъщам, само и само да не повърна.

Откъм замъка се задава някой. Шутзър е. Пак е със снежния халат. Облягам се на стената и го гледам как крачи с мъка в снега покрай пътя. Вдига високо крака с патешка походка и все поглежда назад към собствените си следи.

— В името на циците на Химлер, Шутзър, не се ли наскита вече достатъчно из тая зимна страна на чудесата?

— Ако нямаш нищо против, Уонт, ще се върна да потърся онзи бинокъл и картата, а също и пълнителя си. Инак непременно ще трябва да пишем протокол за загубата на бинокъла, така че все някой от нас трябва да иде да го потърси. Може да си стои още там.

— По дяволите, Стан, бинокълът е моя работа. Все ще мога да се промъкна по-късно и да го намеря.

— Никога няма да го намериш в тъмното, а и тоя сняг ще затрупа всичко.

— По дяволите бинокълът!

— А не мога ли аз да го потърся?

— Не те разбирам, Стан. Какъв смисъл има? Ония типове може още да обикалят из гората. Може даже да имат пост.

— Не, сигурен съм, че само патрулираха.

— Тогава сигурно са взели всичко, което изтървахме. Ако са патрулирали, сигурно са слезли да оберат каквото е останало след нашето офейкване.

— Може, но все пак ми се ще да погледна.

— Айде стига бе, Шутзър! Просто не е чак толкова важно.

— Рано или късно все някой ще трябва да иде. Аз на драго сърце ще отида още сега, така че не се притеснявай.

Знам, че на самия мен хич не ми се ходи. Стан не е караул поне през следващите четири часа; сега моментът е не по-лош от всеки друг. Но докато аз стоя навън, вътре сигурно се играе бридж. Може би последното раздаване е излекувало Шутзър; може би си търси оправдание; за да не играе.