Уилям Уортън - Отбой в полунощ

От хижата излиза войник, който носи нещо в ръце. Отново фокусирам. Оказват се мокри дрехи и той започва да ги простира по един повален ствол, малко над площадката за рязане на дърва. Наблюдаваме пет минути, но освен тия четиримата други не се мяркат. Останалите трябва да са вътре край огъня; най-вероятно спят.

Изпълзяваме обратно при Гордън и се връщаме около стотина метра назад по собствените си следи. На Мел просто не му се вярва; не ни се случва често да се приближим толкова близо до ония без произшествия.

Изваждаме картата и решаваме да пресечем напряко през хълмовете към замъка, вместо да заобикаляме по пътя, по който дойдохме. Минава три часът.

На връщане стомахът ми постепенно престава да къркори. Знам, че можехме да убием тия четирима типове и да се измъкнем; нали в края на краищата войната е за това. Сигурен съм, че и те можеха да направят същото с нас снощи. Знам, че щеше да бъде ужасно за мен да дръпна спусъка срещу онзи, който режеше дърва и той приличаше на Макс. Господи, моля те, помогни ми да преживея тази глупашка история, без да се самоунижа твърде много!

Вървим унило на интервали от по десет метра, нарамили пушки с цевта надолу; хич не приличаме на военен дозор. Този път водя аз, а Гордън охранява тила. След десет минути отново спираме за справка по картата. Излизаме от гъстата гора на открит склон, който се простира вдясно от нас, а отляво има горист хребет; отговаря на картата. Доколкото схващам, сме на около седем-осемстотин метра от замъка.

Отново тръгваме. Вече излизаме от гората и поемаме по откритото. Тъкмо пъхам картата при бинокъла под маскировъчния си халат, когато хвърлям поглед нагоре към хребета отляво — и какво да видя!

Там, в края на гората, стои немски войник с пушка, насочена право към мен.

Залягам толкова бързо, че лицето ми се набива със сняг, а пушката остава под мен! Плъзгам се по нанадолнището и се претъркалям. Всичко става много бързо, но движенията ми са затруднени, бавни и пипкави. Ей сега ще дойде: ударът, болката, кръвта.

Измъквам пушката изпод себе си и изтривам снега от очите си. Мерникът на пушката също се е набил със сняг. Каската ми отхвръква и се плъзва по склона, претъркаля се. Свалям предпазителя и се опитвам да се прицеля. Сега германецът, заедно с още двама, маха лудешки ръце във въздуха, на нас маха, дава ни сигнали!

Безнадеждно е. Тъй ни се пада. С право ще ни убият; войната свърши!

Пускам пушката и вдигам ръце на главата си. Оглеждам се; Гордън и Шутзър правят същото. Шутзър псува на висок глас, подхлъзва се, плаче.

— Майката си трака! Край! Мръсни копелета!

Не изпускам германеца от очи. Той сваля ръце, отново маха, после се обръща с гръб към нас, тръгва към гората и се скрива от погледите ни!

Другите също изчезват заедно с него, пушките им са насочени напред. Ние тримата стоим неподвижно насред голото снежно поле, с ръце на главите. В армията не ти дават уроци как да се предадеш. Пушката на Гордън виси на свивката на ръката му. Моето лице е мокро от топящия се сняг и потта; може би и от сълзи. Представляваме тъжна гледка, никак не приличаме на кандидати за медалите на Конгреса.

Вдигам пушката си и почвам да се пързалям по задник по склона. Пътьом грабвам и каската си, но не я слагам; после, някъде от средата, се втурвам с все сила, взимам последните десет метра почти по корем и се плъзвам в зоната на безопасността. Каската ми отново отхвръква някъде встрани. Гордън и Шутзър ме задминават, после спират да ме изчакат. Прибирам пушката и каската си и изтичвам след тях.

Спираме чак когато вече можем да се приютим в дерето, на около двеста метра от моста. Аз се бухвам в снега, мъчейки се да си поема дъх. Шутзър и Гордън залягат зад брега. Мел ме поглежда.

— Как си, Уонт?

Кимвам. И двамата са бледи, толкова бледи, че бакенбардите на Шутзър се открояват съвсем черни. Чак сега забелязвам, че панталонът лепне между краката ми. От вълнение клапата ми не е удържала. Гордън ме сочи с пръст и си запушва носа.

— Миришеш така, като че немските джентълмени са ти изкарали джигереца, Уонт.

Шутзър сваля каската си и отърсва снега от мрежата.

— Помислих, че са ти светили маслото, когато залегна. Можеш да станеш статист в каубойски филми, щом като знаеш да падаш така. Ще надминеш дори Том Микс.

После непреодолимо почваме да се кикотим, смеем се почти истерично, хилим се и се смеем, та чак хъркаме от смях, дъх не можем да си поемем.

Най-сетне идваме на себе си; почвам да усещам студа. Давам си сметка, че съм изтървал някъде бинокъла и картата. Шутзър също е изгубил цял пълнител за пушката си. Гордън, кой знае как, е успял да запази вещите си непокътнати.