Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Той прави пауза. Не е казал „Приемам“, затова изчаквам. Какво пък, карам по процедурата!

— Сержант Нот, искам от вас да проведете малък дозор и да се опитате да намерите командния им пункт. Приемам.

— Разбрано, сър. Приемам.

— Първо проверете в ловната хижа от другата страна на хълма. Там е най-вероятно. Приемам.

— Разбрано. Приемам.

— Ако го няма там, проверете в колибата край потока, малко под замъка. Приемам.

— Разбрано. Приемам.

— Това е само рекогносцировка; дозор от трима души ще е достатъчен. Не рискувайте излишно. Оставете останалата част от отделението в замъка. Приемам.

Та къде другаде, по дяволите, мога да ги оставя?

— Разбрано, сър, приемам.

— Свършете тази работа колкото се може по-скоро; през деня, ако ви изглежда безопасно. Приемам.

— Разбрано. При този снеговалеж няма голяма разлика, сър. И без това едва се вижда. Приемам.

— Добре. Обади се, щом се приберете или най-късно в двайсет и четири, нула нула. Приемам.

— Разбрано, сър. Приемам.

— Това е, Нот. Наслука. Приемам и край на предаването.

— Край на предаването.

Цялата тайфа се е струпала около мен. Едно от малкото неща, които могат да прекъснат партия бридж в отделението, е да се заговори за дозор. Милър изключва радиото.

— Да не би Уеър да иска от нас да излезем на снега и да се шляем наоколо, докато приятелски настроеният враг вземе, че се размърда? Да вярвам ли на ушите си?

Шутзър се връща на дюшека и започва да съзерцава картите в ръката си. Милър и Мънди се замъкват до него и сядат. Гордън дочупва краката на един стол и ги хвърля в огъня.

— Кои ще отидат?

— Ти, аз и Стан, смятам. Останалите ще трябва да подсилят караула, а ти, Бъд, сложи моля ти се, вериги на джиповете. Не се знае, може да се наложи набързо да се изнижем оттук.

Шутзър още се взира в картите си. Мънди прави същото, като се чеше по главата през плетената вълнена шапчица. Той даже спи с тая дивотия на главата! А когато я сваля, винаги внимателно обира полепналите по вътрешната й страна косми и ги запазва. Държи си снопче от тая коса на дъното на чантичката за съдове; разправя, че след войната щял да я сдаде и да поиска пенсия за инвалидност. Темето му оплешивява. Шутзър казва, че това му било естествена тонзура или пък ярмулка в цвета на плътта. Изглежда, Мънди има страхотни попадения в религията.

— Уонт, има ли начин първо да си довършим играта? Този път Майката определено е надминал себе си. Готов съм да го предложа за изключване от отделението.

Сега Гордън се е втренчил в картите си.

— Я да вземем да се обявим за наказателен взвод и да се упражняваме върху Майката; силно подозирам, че той е таен немски агент, изпратен да руши мозъците ни и да подрива духа ни.

— Добре, но щом свършите, тръгваме, а Бъд слага веригите. После, когато изтече караулът на Майката, ти ще го смениш, Мънди. Чу ли?

Надявам се, че е чул. Всички те са потънали отново в играта, на цели мили далеч от всякакви дозори, вериги и караули; хабят мозъците си да измислят всевъзможни комбинации от карти, чудя се на коя ли ще се спрат. Но каквото и да правят, единствено Майката ще получи някакво удовлетворение.

Пак ставам нервен. Качвам се на горния етаж и отивам по нужда; не съм чак толкова зле. Връщам се долу, загребвам с канчето вода от ведрото и я слагам на примуса. Вземам сапуна и самобръсначката си с последното ножче, изхабено и от двете страни; но ако бъда убит, нека поне съм чист и спретнат труп; майка ми ще е доволна.

После, под стенанията и вайканията на бриджорите, затоплям малко яйца на прах, намазвам си една филия сухар с портокалов мармалад и промивам всичко с кафе. Докато свърша, играта приключва. Дори не питам какво е станало. Гордън и Милър имат озадачен вид. Шутзър не говори на Мънди. Не смея да задавам въпроси. Най-добре е Майката да стои на пост и през следващите два часа. Без да каже дума, Милър излиза, за да работи по джиповете. Може би смята да се обеси на автомобилните вериги.

Изваждам маскировъчните халати от чувалите. С Шутзър и Гордън сваляме коланите си, за да облечем халатите върху редовното облекло. После отново надяваме цялата амуниция, щиковете, манерките, превързочните пакети. Приличаме на полярници или хирурзи. Би трябвало да намажем пушките и каските си с белило, но не го правим; толкова трудно се чистят после. Много от тия неща са излишни, безполезни; преживяваме благодарение на установения ред, на разни ритуали, които ни карат да се чувстваме поне донякъде в безопасност, помагат ни да не мислим за истинските си действия. Тръгваме на сафари из Ардените, с пушки за лов на хора, хора, които са излезли на лов за нас!