Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Да, и ще си купя място в рая.

Оглеждам се наоколо — нищо. Известно време седим в мълчание. Решавам да не паля последната си цигара. Времето върви бързо и скоро ще бъда на топло за два часа. Не ми се мисли как ще вляза в тъмната конюшня за дърва. Поглеждам към Мънди.

Той държи каската си на скута и тя се пълни със сняг; плетената шапчица покрива ушите му. Снегът се трупа върху нея, а той седи, подпрял лакти на коленете си, пъхнал палец в халката за ремъка на емката. Коленето му побеляват. Единият му крачол е излязъл от ботата. Снегът се трупа и по раменете му, дори по окачените на джобовете му гранати. Прилича на затворена в себе си статуя, но е буден. В момента не съзнавам, че попивам основния образ на Мънди, който ще запазя за цял живот. Сега, като художник, понякога се мъча да запечатам някой образ в склада на съзнанието си, но не успявам; а друг път, без да съзнавам, без да съм подготвен, нещо се промъква там и остава непокътнато. Не умея да контролирам добре паметта си.

— Знаеш ли, Уонт, ако не го превръщаме в сделка, може и да мине. Ако ти ми отстъпиш тия причастия даром, като християнски дар за душата ми, навярно няма нищо лошо.

— Тъй да бъде, Отче; сложи си ги в златната книга; те са твои. Et cum spiritu tuo .

Мънди тършува из джобовете си и пали нова цигара; после запалва от нея втора и ми я подава.

— Не казвай на Гордън.

Отново млъква. Първо помислям, че иска да каже; не казвай на Гордън за причастията, но той има предвид цигарата. Смуква дълбоко и бавно пуска дима.

— Всъщност давам ти цялата кутия, но това не е сделка.

Аз също смуквам; димът прониква дълбоко в дробовете ми и аз го задържам — малко топлина срещу студа. Вече е почти един и половина, защото отново врътвам телефона. Линията е заета и аз затварям. Чувствам се по-добре; откакто взех оная гадост, не съм имал болки. Отново врътвам ръчката; този път се обажда Уилкинс.

— Тук всичко е наред, Майка. Как са нещата горе?

— Добре. Гордън казва, че играят с Милър на „хартия, камък и ножици“; толкова го боляла ръката, че не можел да вдигне емката си. Казва, че след войната щял да вземе Милър със себе си в Лас Вегас и двамата щели да забогатеят.

— Е, аз съм за . Милър е психо. Може би това е част от призванието на поета; да знаеш някои неща, без да имаш право.

— Може би. Ей, хора, студено ли ви е там долу? Мога да ви донеса платнища, ако пожелаете. Горните охолстват с по две на човек.

— Не, добре сме и така. Ще сложиш ли малко кафе, преди да дойдем? Как сте с дървата?

— Почти на привършване са. Да знаеш, Шутзър за малко да почне да гори замъка. Той е нещо като филистински неандерталец. Трябваше да го заплаша с една граната, за да спра звяра да не отпори тая ръчно резбована двестагодишна дъбова ламперия.

— Не се безпокой. Аз ще донеса дърва.

— Недей да рушиш нищо ценно на вид, Уонт, чу ли? Спомни си кой е истинският враг.

— Добре, Майка. Разбрах.

Затварям телефона в тишината. Сега духа лек ветрец и навява снега. Още само двайсет и пет минути. Почти усещам миризмата и вкуса на кафето, без стомахът ми да се бунтува. Може би разстройството вече ми минава.

— Един последен въпрос, Мънди. Как може такъв праволинеен тип като тебе, който почти е седнал вече от дясната страна на дядо господ, да се тревожи за някакви си причастия? Какъв голям грях ти тежи на душата?

Едва изричам тия думи и нещо ми засяда на гърлото. Ето че пак се бъркам в личния живот на другите. Следва дълго мълчание и аз се моля той да е полузаспал, та да не е чул.

— Защо мислиш, отпаднах от семинарията, Уонт?

Мълча. Дори и аз знам кога човек не бива да отговаря на въпроса.

— Две години преди да ни ръкоположат, дадохме първия си обет. Беше обетът за въздържание. Обетите за смирение и нищета се дават при ръкополагането. Аз дадох обет, но не го удържах.

— Какво значи това, Мънди? Да не би да искаш да кажеш, че сме имали двама не девствени в отделението още в Шелби? Не мога да повярвам.

— Не е точно така, Уонт. Беше… нали се сещаш, ръкоблудство. Аз дадох клетва, а после извърших това. Не посмях дори да се изправя пред изповедника си и да му кажа. Честна дума, мисля, че страдам от прекомерна сексуалност.

— И това ли е всичко? Направил си си чекия? Та нали тъкмо това е въздържанието, Мънди? Как иначе, мислиш, живеят свещениците, а?

— Не е вярно, Уонт. Ръкоблудството е грях срещу непорочността. Никога не бих могъл да слушам литургия, да докосна свещената нафора със същите ръце, които са извършили такова нещо.