Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Добре, Стан; но не се престаравай. Без глупости. Без еднолични отмъщения за еврейството срещу силите на мрака и злото. Нашият религиозен фанатик е Мънди; помни това.

— Ще се върна още преди да ти свърши караулът; хем гледай да не ме застреляш!

— Ако не си тук до шест и половина, ще изпратя Мънди да поръси останките ти с малко светена вода, като пикоч например. Едно извънредно помазване няма да ти навреди. Ще го направим екстра.

— Закачаш се като кука, Уонт.

Шутзър поема по течението на потока, по същия път, по който тръгнахме преди: под моста, след това нагоре до края на стената. После пресича пътя и се изгубва между дърветата. Запалвам втората си цигара, като се старая да смуквам бавно и дълбоко. Както се изрази Гордън в една своя лекция, задръствам дробовете си със сажди. Понякога това уталожва спазмите. Не ми се ще да ходя по нужда в снега. Много по-добре ще е да издържа (да го задържа), докато се прибера.

Вече почвам да се тревожа, когато Шутзър пресича пътя малко по-долу, при завоя. Наблюдавам го, докато се приближава. Той се плъзва по наклона от ръба на пътя и идва при мен до стената.

Току-що съм се обадил в замъка — всичко е наред, освен дето се готви линчуване на Уилкинс заради последното раздаване. Майката е на тавана и Милър предлага да го заключим там, като само от време на време му подаваме по малко храна. Но Отец Мънди възразява, че ако Майката престане да готви, всички ще измрем от глад.

— Намери ли нещо?

— Само пълнителя.

Стан вади цигара и аз му подавам една от последните си клечки. Шутзър рядко пуши. Едва тогава забелязвам, че от челото му капе пот, ръцете му треперят, а ръкавиците му са целите мокри.

— Те са ходили там след нас, защото наоколо е доста отъпкано. Взели са бинокъла и картата — сувенири от войната за фройлайните у дома.

— Тогава ще пиша протокол, няма как. Така мразя да попълвам тия формуляри! Нормандин, ротният деловодител, се държи тъй, сякаш съм укрил тия вещи, за да отворя с тях магазинче за военни принадлежности, като се върна у дома.

Шутзър сваля мокрите си ръкавици. Той е единственият в отделението, който има от тия нови ръкавици с отделен показалец за дърпане на спусъка; останалите сме със старите, плетени отгоре и с кожа отдолу, с по пет пръста, в които ръцете ти само замръзват още повече. Виждал съм тия новите единствено у офицерите и у Шутзър. Шутзър ги изстисква, преди да ги пъхне в джоба си.

— Май добре си се поровил за тоя бинокъл, а, Стан? Ще мога ли да те използвам като свидетел, че не съм го укрил в торбата си или заровил някъде? Какво си правил впрочем? Да не би да си се тътрил на четири крака? Или си се молил на колене в снега за душата на Мънди?

— Не. Още веднага видях, че ги няма.

Той поглежда краката си. Мокър е от ботите до дъното на панталоните.

— Измокрих се, докато правех една малка изненада за нашите тевтонски приятелчета.

— Да не си им заложил мина?

Казвам го, но се надявам да не е вярно. Би било тъкмо работа за Шутзър. Единствен той от нас се бие в тази война умишлено.

Той се усмихва и пуска две колелца дим. Не съм виждал друг човек да прави такива правилни синджири от колелца, когато пуши. Двете, които той сега изкарва, са сини и тънички на фона на снега. Течението по дерето ги отнася, после ги разкъсва.

— Направих снежен човек.

— Стига, Стан! Да не би и ти да се натягаш за подвеждане под осми параграф? Няма да остане място за мен.

— Направих го голям, в човешки ръст, точно там, където изгубихме вещите си. Днес снегът е идеален за тая работа; за нула време натъркалях две огромни топки и ги качих една върху друга. Стана нещо като в детска книжка. После оформих лицето с шишарки за очите, носа и устата. Довърших го с борови иглички вместо мустаци и забучих един дълъг клон със снежна топка на върха като ръка, вдигната за нацистки поздрав. Дори закрепих малко борови иглички като перчем над едното око. Получи се страхотна прилика, смея да заявя.

Знаеш ли, Уонт, може би след войната няма да открия рекламно бюро, а ще взема да си купя малко камънаци и да си опитам късмета като скулптор. Казвам ти, сътворих истински шедьовър.

— Как можа, Шутзър? Искаш да кажеш, че си правил снежен човек насред голото поле на онзи склон? Та смахнатите германци можеха да се промъкнат зад нашия побъркан скулптор по време на работата и да му пуснат няколко точни критични забележки с автомат. Още един продухан гениален мозък от спецрезерва.

— Ако тия нацисти държаха да ме убият, вече имаха тази възможност. Струва ми се, че и те гледат да минат леко като нас. Не щат да си докарват беля на главата; стига им, дето закачат жълти звезди по евреите и ги натирват в конски вагони, за да ги затварят в концлагери, и да ги използват за робски труд. Няма да сторят нищо на никого с истинска пушка в ръце.