Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Приведени, с насочено оръжие, хукваме по коритото на потока, цапаме във водата, подскачаме по камъните; сега вече тичаме само защото сме преживели такава уплаха, че се радваме, дето сме живи.

На моста няма никой, но на горния пост различаваме Милър. Влизаме вътре. Мънди се е изтегнал на единия дюшек край огъня. При влизането ни сяда в леглото.

— Как мина? Открихте ли германци?

Шутзър сяда и почва да чисти снега от механизма на емката си. Аз се чудя как да изпера панталоните си тъй, че да изсъхнат достатъчно бързо, за да отида караул. Свалям ги заедно с долните си гащи. Воднисто е и смърди страхотно. С какво, по дяволите, да ги избърша?

Търкам и обирам мръсотията с парче картон от кутия за неприкосновен запас. После откъсвам подгънатия край на една кутия от дневен порцион и пак загребвам. Шутзър и Гордън изуват подгизналите си боти. Гордън се качва на втория етаж. Шутзър побутва ботите си близо до огъня.

— Открихме ги, и още как, Мънди; после пък те ни откриха. За малко да ни пръснат черепите тия зелки.

— Тук не се чу нищо; съвсем нищо; а аз се ослушвах.

— Нямаше какво да се чуе, Мънди; съвсем кротка война. Шутзър се обръща към мен. Аз стоя прав и разглеждам дъното на панталоните си. Под куртката съм само по подгизнали боти.

— По дяволите, Уонт, оня фриц направо си просеше куршума, само и само да ни покаже проклетото си, говняно арийско превъзходство.

— И аз викам тъй. Май и той беше не по-малко изненадан от нас, Стан. Нали видя, те бяха поне трима.

— Знам, знам. И имаха пълно предимство, като се подадоха така от гората, на самия връх.

Докато говорим, Мънди гледа ту към единия, ту към другия.

— Ами че кажете ми де, какво е станало?

Шутзър удря няколко пъти приклада на пушката си в земята, за да отърси снега от ремъка.

— Немците ни сгащиха, бяха ни взели право на мушката, Мънди, но не стреляха. Ето какво се случи.

— Как така?

— Онова нацистко копеле ни махаше тъй, сякаш минаваме на специален парад пред него, за да ни поздрави, а после взе, че се изниза в многовековната гора. Ето как!

— Но тогава вие, братлета, трябваше да сте мъртви. От какво се оплаквате? Не разбирам.

— Аха. Умираме от щастие. Умираме от щастие! Ура! И-хаа! Ето, Мънди. Сега доволен ли си?

Тогава разбирам, че никой от нас няма да си признае, че сме били готови да се предадем. Инак говорим много за възможността да се предадем, но в повечето случаи това са само приказки.

Гордън се връща.

— Малеее, едвам се устисках. Струва ми се, че сърцето и червата ми никога вече няма да се наместят. Шутзър, още ли си го изкарваш на гадните германци?

— Мръсни, гадни нацисти!

Излизам навън, за да изтъркам петната със сняг. Търкам, докато снегът престава да покафенява. Не мога да измисля нищо друго. Обувам си пак долните гащи и се пъхвам бързо в дългите си ватени наполеонки. Сигурно е противопоказно при разстройство да си обуваш леденостудени гащи на задника. Клякам с гръб към огнището, за да се стопля и може би да поизсъхна. След пет минути трябва да сменя Милър горе.

Едва тогава се сещам, че не съм виждал Уилкинс. Бях толкова улисан с почистването, че не съм го потърсил.

— Ей, Мънди, къде е Майката?

— О, замъкна се горе, на тавана да си поиграе на кукли сред мебелите. Нищо му няма.

Трябваше да се сетя.

Панталоните ми се стоплят отзад, но заедно с това засмърдяват. Надниквам навън; отново вали по-силно. Грабвам платнището си, каската и пушката и се затътрям нагоре.

Милър ме вижда, като пристигам, и прекосява напряко. Снегът хвърчи под краката му; той се опитва да се пързаля по обувки надолу. Много достойна смяна на проклетия караул, няма що.

— Самият Кинг Конг да се появи, няма да го видиш, Уонт. Дори мостът не се различаваше. По-добре да отидеш долу, на другия пост. Поне ако те застрелят, ще се чуе до нас.

— Понякога ти идват страхотни идеи, Милър. Искаш да кажеш, че трябва да изпълнявам ролята на нещо като сигнал за тревога.

— Е, знаеш какво имам предвид, а и ще бъдеш много по на топло. Може би дори ще чуем как ти ги застрелваш пръв. Като си помислиш, та нали тъкмо за това е този караул, не е ли така? Ти стоиш там, навън, за да дадеш възможност на нас, останалите, да се изнижем в храсталака. Сега е твой ред; дано имаш късмет. Как мина дозорът?

— Добре. Само дето за малко не ни убиха, Шутзър ще ти разправи.

Обръщам се с лице към дола.

— Ти си прав, Бъд, още оттук не виждам моста.

Каква полза?

— Искаш ли няколко цигари допълнително? Свих ги от дела на Гордън, преди да извърши своето жертвоприношение в името на здравето и да ги хвърли в огъня.