Мишел Уелбек - Елементарните частици

— Известно ми е — продължи Брюно, махвайки с ръка, сякаш за да отстрани възражението, което Мишел така и не бе направил, — известно ми е, че светът на Хъксли най-често бива възприеман като тоталитарен кошмар, а книгата му бива представяна като разобличителна; това обаче си е чиста проба лицемерие. Както и да го погледнеш — генетичен контрол, сексуална свобода, борба срещу стареенето, цивилизация на развлеченията, — „Прекрасният нов свят“ за нас е същински рай, той е именно светът, който се стремим, засега безуспешно, да постигнем. В момента има само един фактор, който противоречи донякъде на нашата егалитарна, или по-скоро основана върху заслугите система от ценности — делението на обществото на касти, предназначени според генетичната им природа за различни видове труд. И именно в това отношение Хъксли се оказва лош пророк, тъй като подобно деление става излишно в резултат на развитието на механизацията и роботизацията. Няма никакво съмнение, че Хъксли е слаб писател, фразите му са тромави и лишени от изящество, героите му са блудкави и схематични. Ала той със сигурност притежава едно важно качество — онази интуиция, която му позволява да долови посоката на развитие на човешките общества от няколко века насам, която във все по-голяма степен ще се определя от научния и технологичния напредък. Може и да му липсва изисканост, психологизъм и стил, но това няма голямо значение в сравнение с именно тази негова интуиция. Той е първият измежду писателите, включително писателите фантасти, който осъзнава, че след физиката биологията е тази, която се превръща в двигател на прогреса.

Брюно млъкна и едва тогава забеляза, че брат му е поотслабнал; изглеждаше изморен, угрижен и донякъде разсеян. Наистина от няколко дни той не беше излизал за покупки. За разлика от други години, пред „Монопри“ се виждаха доста просяци и продавачи на вестници; при това лятото е сезон, когато бедността не изглежда толкова потискащо. „Какво би било, ако избухне война?“, мислеше си Мишел, наблюдавайки през стъклото на витрината бавното движение на клошарите. Всъщност кога ли би могло да избухне война и какво ще дойде след нея? Брюно отново си наля вино; започваше да огладнява и доста се учуди, когато брат му най-после отвърна:

— Хъксли произхожда от семейство на известни английски биолози. Дядо му е бил приятел на Дарвин и има много публикации в защита на еволюционната теория. Баща му и брат му Джулиан също са именити биолози. Типични представители на английската традиция, все прагматични интелектуалци с характерните за тях либерални възгледи и здрав скептицизъм. За разлика от френските просветители, те залагат в много по-голяма степен на наблюдението и на експерименталния метод. Цялата си младост Хъксли прекарва в обществото на икономисти, юристи и преди всичко на учени, които често гостуват на баща му. Измежду писателите от неговото поколение може би той единствен е бил в състояние да предусети бъдещия напредък на биологията. Всичко това би могло да се случи много по-рано, ако не беше нацизмът. Нацистката идеология до голяма степен допринесе за дискредитирането на евгениката и на расовото усъвършенстване; трябваше да минат няколко десетилетия, за да се обърнем отново към тях.

Мишел стана и измъкна от библиотеката една книга, озаглавена „Онова, което се осмелявам да мисля“.

— Написана е от Джулиан Хъксли — обясни той, — по-големия брат на Олдъс, и излиза през 1931-ва, една година преди „Прекрасният нов свят“. В нея се съдържат всички мисли по въпроса за генетичния контрол и за подобряването на породите, включително на човешкия род, които другият брат прилага на практика в своя роман. Всичко това съвсем недвусмислено е представено като желана цел, към която трябва да се стремим.

Мишел седна, изтри потта от челото си и продължи:

— След войната, през 1946-а, Джулиан Хъксли е избран за генерален директор на новосъздадената ЮНЕСКО. През същата година брат му публикува „Завръщане в прекрасния нов свят“, където се опитва да представи своята предишна книга като разобличение и сатира. Няколко години по-късно Олдъс Хъксли се превръща в главен идеолог на движението хипи. Той открай време е привърженик на пълна сексуална свобода и играе ролята на пионер в употребата на психеделични наркотици. Познат е на всички основатели на Исейлън 10 10 Институтът Исейлън е създаден в Калифорния през 1962 г. като алтернативен образователен център, целящ да изследва „човешкия потенциал“, така както разбира това понятие Олдъс Хъксли. — Бел.ред. , които определено са повлияни от идеите му. Възникналото по-късно движение Ню Ейдж възприема изцяло основополагащите тези на Исейлън. В действителност Олдъс Хъксли е един от най-влиятелните мислители на двайсетото столетие.