Мишел Уелбек - Елементарните частици

Излязоха да вечерят в съседния ресторант, където предлагаха двойна порция китайско фондю за 270 франка. Мишел не беше излизал от къщи цели три дни.

— Днес не съм ял — някак учудено отбеляза той, все още държейки в ръка книгата.

— През 1962 година Хъксли публикува своята последна книга „Островът“ — продължи той, докато разбъркваше лепкавия ориз. — Действието се развива на райски остров в тропиците, за чиято растителност и пейзажи вероятно черпи вдъхновение от Шри Ланка. На този остров, далеч от търговските пътища, се развива своеобразна цивилизация, едновременно силно напреднала в технологично отношение и отнасяща се с уважение към природата: мирна, напълно свободна от наследствените неврози и юдео-християнските забрани. Там голотата се смята за нещо естествено; любовните желания и наслади се удовлетворяват напълно свободно. Тази посредствена, но лесна за четене книга упражни огромно влияние върху хипитата и чрез тях върху привържениците на Ню Ейдж . Един внимателен поглед ще покаже, че хармоничната общност, описана в „Островът“, има много допирни точки с тази от „Прекрасният нов свят“. Всъщност по всяка вероятност самият Хъксли в състояние на старческо слабоумие едва ли си е дал сметка за тази прилика, но описаното в „Островът“ общество е толкова близко до „Прекрасният нов свят“, колкото анархистката общност на хипитата до либералното буржоазно общество, или по-точно до неговия шведски социалдемократически вариант.

Той млъкна, натопи една скарида в пикантния сос и остави пръчиците на масата.

— Подобно на своя брат, Олдъс Хъксли е бил оптимист — заключи той някак с отвращение. — Метафизическата мутация, породила материализма и модерната наука, има две главни последствия: рационализма и индивидуализма. Грешката на Хъксли е, че е преценил неправилно съотношението на силите между тези две последици. По-конкретно неговата заблуда е в това, че подценява засилването на индивидуализма в резултат от все по-пълното осъзнаване на смъртта. Индивидуализмът е този, който дава живот на свободата, на усещането за собственото аз, на нуждата да се откроиш и да се издигнеш над останалите. В едно рационално общество като описаното в „Прекрасният нов свят“ борбата може да бъде смекчена. Икономическата конкуренция, метафора на завоюването на пространството, губи смисъл в едно богато общество, където икономическите колебания са овладени. Конкуренцията в областта на секса, косвена метафора на овладяването на времето чрез възпроизвеждането, губи смисъл в едно общество, където процесът на разграничение между секса и възпроизвеждането е напълно завършен; Хъксли пропуска да вземе под внимание индивидуализма. Той така и не си дава сметка, че веднъж откъснат от възпроизвеждането, сексът започва да съществува не толкова като източник на наслада, колкото като принцип на нарцистично самоутвърждаване; същото се отнася и за стремежа към богатство. Защо шведският социалдемократически модел така и не успя да вземе връх над либералния модел? Защо той така и не бе приложен в областта на сексуалното удовлетворение? Защото метафизическата мутация, осъществена от модерната наука, води до възход на индивидуализма, на себелюбието, на омразата и на желанието. Само по себе си желанието — за разлика от удоволствието — е източник на страдание, на омраза и на нещастие. Не само будистите, не само християните, а всички философи, достойни да се нарекат такива, съзнават това и именно на това учат. Решението, предлагано от утопистите, от Платон до Хъксли, в това число и Фурие, се състои в потискане на желанието и на страданието чрез организирането на незабавно удовлетворение. Напротив, рекламно-еротичното общество, в което живеем, се стреми да организира именно желанието, да го изостри до невиждани размери, задържайки при това удовлетворението в границите на частната сфера. За да функционира подобно общество, за да продължава да действа конкуренцията, необходимо е желанието непрекъснато да нараства, да се разпростира все по-широко и да изяжда човешкия живот.

Видимо изтощен, той избърса потта от челото си; така и не беше докоснал яденето пред себе си.

— Все пак налице са корективи, малки хуманистични корективи… — плахо възрази Брюно. — В крайна сметка има неща, които те карат да забравиш за смъртта. В „Прекрасният нов свят“ това са анксиолитиците и антидепресантите; в „Островът“ става въпрос по-скоро за медитация, за психеделични наркотици, за някакви неясни елементи на индуизма. Днес на практика хората се опитват да прилагат смесица от тези два способа.