Мишел Уелбек - Елементарните частици

— В своята книга „Онова, което се осмелявам да мисля“ Джулиан Хъксли също обсъжда религиозни въпроси — отбеляза Мишел с нарастващо отвращение. — Той чудесно съзнава, че научният прогрес и материализмът са подкопали устоите на всички традиционни религии; съзнава също така, че нито едно общество не може да оцелее без религия. На повече от сто страници той се опитва да положи основите на религия, съвместима със състоянието на науката. Не би могло да се каже, че резултатът е кой знае колко убедителен; не би могло да се каже също така, че в това отношение нашите общества са осъществили кой знае какъв напредък. В действителност всякаква надежда за сливане се осуетява от очевидността на материалната смърт и това неминуемо води до разпространението на самолюбието и жестокостта. Като компенсация — заключи някак странно той — същото се случва и с любовта.

След посещението на Брюно Мишел не стана от леглото в продължение на две седмици. Как е възможно, питаше се той, едно общество да оцелее без религия? Това изглежда трудно дори на равнището на отделния индивид. Няколко дни той наблюдава радиатора, разположен вляво от леглото. През зимата ребрата му се пълнеха с гореща вода, това беше полезен и хитро измислен механизъм; но колко време западното общество би могло да просъществува без някаква религия? Когато беше малък, обичаше да полива растенията в зеленчуковата градина. Още пазеше малка, квадратна черно-бяла снимка, на която държи лейката под надзора на баба си; вероятно тогава е бил на шест години. По-късно му харесваше да пазарува; с рестото от хляба му позволяваха да си купи карамелена пръчка. После отиваше във фермата за мляко; пълното алуминиево канче се люлееше в ръката му, а него го беше малко страх да минава вечер по ниския път, обрасъл от двете страни с къпинак. Сега всяко ходене до супермаркета беше за него същинско мъчение. При това се появяваха все нови и нови стоки, асортиментът от замразени готови храни за ергени непрекъснато се обогатяваше. Неотдавна в кварталния „Монопри“ той за пръв път видя на щанда за месо пържоли от щраус.

За да се осъществи възпроизвеждането, двете нишки, съставящи молекулата на ДНК, се разделят, като всяка привлича към себе си допълнителни нуклеотиди. Моментът на разделяне е опасен, защото тъкмо тогава могат да се намесят неконтролирани, най-често вредни мутации. Гладуването действително стимулира мисловната дейност и към края на първата седмица Мишел стигна до идеята, че съвършеното възпроизвеждане би било невъзможно, докато молекулата на ДНК има формата на спирала. За постигането на свободна от вредни отклонения репликация, съставена от безкрайно количество поколения клетки, по всяка вероятност е нужно на структурата, носеща генетичната информация, да се придаде компактност, присъща например на лентата на Мьобиус или на геометричната фигура тор.

Когато беше малък, за него беше непоносимо естественото разрушение на предметите, повреждането и износването им. Така години наред той пази счупена на две бяла пластмасова линийка, като непрекъснато подлепваше парчетата. От пластовете тиксо тя престана да бъде права, с нея не можеше да се начертае дори една отсечка и вече не можеше да служи за линия. Въпреки това не се решаваше да я изхвърли. Тя отново се чупеше, той пак я подлепяше, добавяйки още един слой тиксо, и отново я прибираше в чантата си.

Една от особеностите на гения на Джерзински, писа години по-късно Фредерик Юбчежак, е способността му да отиде отвъд първото свое хрумване, според което възпроизвеждането по полов път само по себе си е източник на вредни мутации. От хиляди години, подчертава също така Юбчежак, у всички човешки култури е налице смътното съзнание за неразривна връзка между секса и смъртта; изследователят, който успее да докаже тази връзка с необорими аргументи от областта на молекулярната биология, би трябвало да спре дотам, смятайки целта за достигната. Джерзински обаче интуитивно усеща, че трябва да мине отвъд рамките на половото възпроизвеждане и да разгледа цялата съвкупност от топологични условия на клетъчното делене.

Още през първата година в началното училище в Шарни Мишел беше поразен от жестокостта на своите съученици. Вярно, това бяха селски деца, следователно зверчета, все още твърде близко до природата. Въпреки това за него оставаше непонятна естествената, инстинктивна наслада, с която те бодяха някоя жаба с върха на пергела или с перото на писалката; виолетовото мастило се разпространяваше под кожата на клетото животинче, което бавно умираше от задушаване. В такива моменти всички се струпваха в кръг и с блеснали очи наблюдаваха неговата агония. Друго любимо развлечение за тях бе да режат рогцата на охлювите с ножица. Именно рогцата са единственото чувствително място на охлюва и завършват с малки очички. Лишен от тях, охлювът се превръща в отпуснато, страдащо парче плът. Много скоро Мишел осъзна, че е в негов интерес да стои настрани от тези малки зверове; напротив, не изпитваше никакви опасения с момичетата, които бяха далеч по-кротки. Тази първа негова догадка за устройството на света получи потвърждение от поредицата „Животът на животните“, която даваха по телевизията всяка сряда вечер. След цялата тази гнусна гадост, тази непрестанна касапница, каквато всъщност представляваше животинската природа, единственият лъч на преданост и пожертвователност бе майчината любов или някои прояви на инстинкта за защита, които по един или друг начин бяха свързани с тази любов. Женският калмар, това трогателно дребно създание, дълго не повече от двайсет сантиметра, без колебание се хвърляше срещу леководолаза, приближил до неговите яйца.