Волфганг Холбайн - Вратата на друидите

— Какво искате? — попита уморено.

— Моля ви да бъдете разумен, Варщайн! Мисля, че не знаете какво правите. На път сте да се забъркате в ситуация, от която вече никога няма да можете да излезете, това ясно ли ви е?

— И какво мога да направя, за да променя нещата?

— Кажете ми къде сте в момента. Давам ви думата си, че нищо няма да ви се случи. И тримата утре сутринта се качвате в самолета за Мюнхен, и това е всичко.

— Боже, колко успокоително! Смятате, че можехме да си спестим всичко дотук, така ли? Ами ако предложението ви не ни харесва?

— Не бъдете глупак, Варщайн! — отвърна раздразнено Франке. — Много добре знаете какво ще се случи тогава. Трябва само да се обадя и цялата полиция в тази държава ще тръгне на лов за вас. Колко далеч мислите, че можете да стигнете?

— Вероятно немного далеч — призна си Варщайн. — Но отговорете ми на един въпрос, Франке. Защо полагате толкова усилия да ме държите далеч от планината? Предполагам, че сте намерил това, което търсехте през последните три години. Какво е то?

Франке не отговори. После каза:

— Дайте ми госпожа Бергер. Още е при вас, нали?

— Слуша разговора ни. Между другото, пресата също. Само за, в случай че ви интересува, утре всичко ще излезе във вестниците.

— Не вярвам. Госпожо Бергер?

— Чувам ви — каза високо Ангелика. Гласът и звучеше несигурно и нервно.

— Имам предложение за вас. Вие дойдохте да търсите съпруга си. Знам къде е и ако искате, ще ви заведа при него.

— Просто така? — изненадано попита Ангелика. — Без всякакви условия? Днес сутринта твърдяхте, че не знаете къде е.

— Не беше истина. Направих грешка и съжалявам.

— Не ви вярвам.

— Разбирам ви. Добре, слушайте тогава. Вие също, Варщайн. Ако искам, мога да изпратя цяла армия по петите ви, но няма да го направя. Още не. Давам ви време до утре сутринта да решите. Предложението ми е в сила. Кажете ми къде сте и ще изпратя да ви приберат и да ви заведат при мъжа ви. Варщайн, същото се отнася и за вас. Откажете се и ще видя какво мога да направя за вас. Може дори да ви реабилитирам. Не ви обещавам нищо, но ще се опитам. Утре сутринта ще се обадя още веднъж. Връзката прекъсна.

— Какво беше това? — попита Ломан с недоумение. — Същият тип ли беше, дето ни създаде всички неприятност? Или се отнася към вас с повече внимание, отколкото смятах, или… — …или има много повече да губи, отколкото ние смятахме — продължи Ангелика изречението.

— Явно сме го настъпили по мазола.

Варщайн мълчеше. И двамата се заблуждаваха, но мъчно можеше да им го обясни. Познаваше Франке достатъчно добре и ясно различи паниката в гласа му. Вдигна глава и погледна Ангелика.

— Трябва да помислиш за предложението му. Мисля, че беше искрен.

— Не го мислиш сериозно, нали?! — Тя беше едновременно изненадана и възмутена. — Нали не мислиш, че ще ви оставя и ще мина от другата страна?!

— Това не е игра — отвърна спокойно Варщайн. — Вече не. Тук си, защото търсиш мъжа си, а не да играеш с нас на стражари и апаши. Франке знае къде е и съм сигурен, че ще те заведе при него, така, както обеща. Помисли си!

— Вие на коя страна сте всъщност? — попита Ломан с недоверие в гласа. — Не му вярвам и думичка!

— — Но аз да. Вярвам, че може да ни преследва из цялата страна, ако поиска. Бъдете реалист, Ломан: ако Франке е решил, ние не можем да се приближим и на сто километра от планината. Знам, че сте тук, за да напишете сензационна статия за вестника си, но аз съм тук, защото Ангелика ме помоли да и помогна. А ако не я убедя да се възползва от възможността, значи не го правя.

— Не сте тук заради това — отвърна сърдито Ломан. — Така твърдите, но не е вярно. Може би и сам си вярвате, но истинската причина е… Франке. Той ви е съсипал по всички правила на изкуството и сега сте тук да му го върнете и заради нищо друго!

— Не е вярно! — и в собствените му уши не звучеше убедително, затова Ломан не си и направи труда да му отговаря. Разбира се, че беше прав. Сигурно мотивите му не бяха така прости, както твърдеше, но в основата си беше прав. Всеки от тях имаше съвсем лична причина да е тук и всички останали доводи бяха просто за добавка. Питаше се дали тя го би посъветвала също да се откаже, ако ситуацията беше обратната. Може би си задаваше този въпрос само защото го беше страх от другия въпрос, който иначе би задал на себе си: как би реагирал, ако Франке му беше предложил да каже защо е тук.

— Ами вие? — попита сърдито. Ломан го погледна неразбиращо. Варщайн продължи с предизвикателен тон: — Бихте ни продали тук, на секундата, ако получите в замяна вашата историка, нали?!