Волфганг Холбайн - Вратата на друидите

Ломан шумно пое дъх.

— Това е…

— …същото, заради което и вие сте тук, Ломан — прекъсна го Варщайн. Питаше се защо защитава Франке, точно този, който с постъпката си бе застрашил не само неговия, но и животът на страшно много други хора. Знаеше отговора на този въпрос: защото можеше да го разбере. На негово място може би и той щеше да постъпи по същия начин. Изкушението наистина бе невероятно. — И какво открихте? — продължи той. — Стотици пъти проверявах измервателните уреди, без да…

— Фалшифицирах данните — каза спокойно Франке.

— Вие?

— Е, не всички хакери са четиринайсетгодишни, с акне и дебели стъкла на очилата — обидено каза Франке. — Освен това не забравяйте, че аз инсталирах апаратурата. Компютърът ви показваше само това, което му позволявах.

— И какво всъщност е открил? — попита Варщайн.

Франке го погледна вторачено и замълча. Измина почти цяла вечност, преди да отговори с безизразен, едва доловим глас:

— Не знам. Само допреди два дни смятах, че знам отговора, но сега… Просто не знам, Варщайн… Изглеждаше като черна дупка, миниатюрна черна дупка, заседнала някъде тук в планината. Познавате теорията, според която могат да се намират навсякъде.

— И мислехте, че сте открил черна дупка? — Варщайн дори не можеше истински да се разгневи.

— Бях сигурен — поправи го Франке. — Стопроцентово сигурен. Всичко водеше в тази посока и продължава да е така. Сега повече от всякога.

— Чакайте, чакайте — намеси се Ломан. — Правилно ли разбирам? Искате да ни съобщите, че всичко това тук, цялата тази апаратура, която е струвала милиони, цялата тази тайнственост — а за това, което сте сторили на Варщайн пък въобще да не говорим, — всичко това сте направил, вярвайки, че можете да докажете някаква си смахната научна теория?!

Франке го изгледа със студен поглед.

— Къде, за Бога, намерихте този идиот, Варщайн?

— Ей, ей, я по-вним…

Варщайн укроти с жест и двамата.

— Не става дума за никаква научна теория, Ломан — каза той.

— А за какво тогава?

— За разрешаването на всички проблеми на този свят, тъпчо — отговори презрително Франке. — Не мисля, че разбирате нещо, но опитайте все пак!

— Какво?! — гневно проблеснаха очите на Ломан.

— Франке е прав — намеси се бързо Варщайн. — Много е просто или поне що се отнася до идеята, разбирате ли? Досега никой не знаеше какво представлява черната дупка и как действа. Но ако наистина я има, то тогава е най-мощният източник на енергия във Вселената. Ако някой успее да впрегне мощта и на най-малката черна дупка, това би означавало край на всички енергийни проблеми на тази планета. За всички времена.

Ломан мълчеше. Чак след малко кимна с глава и Варщайн разбра, че започваше да схваща.

— Искате да кажете…

— Искам да кажа — прекъсна го Франке — край на бедността на този свят. Никой човек повече няма да гладува. Ако в тази планина наистина има черна дупка и успеем да се закачим за нея, това ще означава, че сме намерили практически неизчерпаем източник на енергия.

— И вие сте открил такова нещо? — Ломан не можеше да скрие подигравката в гласа си. — Месията Франке, а? Но не стана, така ли?

За учудване на Варщайн Франке остана напълно спокоен.

— Бях абсолютно сигурен.

— А сега вече не сте ли? — попита Варщайн.

— Малко ми е трудно да съчетая изкривяването на пространството с черната магия — призна си Франке. — А при вас как е?

— Може би разликата не е чак толкова голяма, колкото смятате — отговори Варщайн. — Понякога има не само един начин да се направи нещо.

— Кажете ми тогава кой е другият начин! — каза настоятелно Франке. — Няма значение дали ще ви повярвам или не. Моят начин се оказа грешен, може вашият да помогне.

— И аз не знам — каза натъртено Варщайн.

— Вие дойдохте тук. Само не ми казвайте, че сте го направил без всякаква причина. Знаете нещо!

— Мислите ли, че ще го скрия от вас?

— Не, разбира се, че не. Но трябва да има още нещо. Нещо, на което никой от нас не е обърнал внимание. Може би нещо, което ви е разказал онзи възрастен мъж. Нищо ли не ви даде? Или не ви каза, обясни?

— Нищо, което и вие да не знаете — отговори тъжно Варщайн. Усети надигащото се отчаяние. Всъщност през цялото време не бе мислил сериозно по този въпрос. Осланяше се на казаното, че когато достигнат целта на пътуването си, ще разберат какво трябва да правят. Но Божественото просветление, което чакаше, не идваше и нямаше и да дойде.

— Значи нищо повече не можете да направите? — попита Ломан. — И сте направил всичко това наоколо, за да седите сега със скръстени ръце и да наблюдавате как светът отива по дяволите?! Това ли искате да ми кажете?