Волфганг Холбайн - Вратата на друидите

В следващите десетина минути Роглер продължи да прехвърля в главата си подобни глупави мисли, после стана от наблюдателницата си до вратата и отиде при Франке и събеседниците му. Франке бе с гръб към него и изобщо не го забеляза, но единият от техниците прекъсна разговора и направи жест на Франке. Той се обърна и го видя. В първия момент изглеждаше ядосан, че са му попречили, но след секунда направи извинителна физиономия.

— А, Роглер, още сте тук. Съжалявам, но…

— Няма нищо — прекъсна го Роглер. — Няма да ви преча повече. Сигурно имате по-важни неща за обсъждане, но аз… Имам още много работа в града. Дали някой от вашите хора не може да ме върне?

— За вас тук сигурно е безкрайно скучно — усмихна се Франке. — Съжалявам. И без друго почти съм готов. Ще ми дадете ли само още десет минути?

— Добре — отвърна Роглер. Какво друго му оставаше? Можеше ли да каже не? — Но, както ви казах, мога и сам да се върна, ако…

— Страхувам се, че не можете — прекъсна го Франке. Думите му сигурно бяха предизвикали определена реакция върху лицето на Роглер, защото побърза да добави: — С хеликоптера ще ми е трудно да ви следвам и да се приземя на пазара в Аскона, нали?

Това си беше чисто оправдание, за да посмекчи малко думите си, в които неволно бе вложил нещо друго. Без да даде възможност на Роглер да зададе въпрос, той се обърна и отиде до един от измервателните уреди вдясно до стената.

— Имаме ли вече данните?

Мъжът, към когото бе зададен въпросът, нервно тръсна глава.

— Още не. Изчислението е по-трудно, отколкото мислех. Съжалявам. Скоростта на вятъра непрекъснато се мени. Мога да ви предложа в най-добрия случай само преценка, при това много груба.

— И сам мога да гадая — каза остро Франке. — За какво са ни най скъпите компютри в света, ако не можете за един час да пресметнете просто равенство?!

— Защото не е просто равенство — отвърна техникът по-скоро с инат в гласа, отколкото с яд. — Дайте ми прилични данни, с които мога да работя, и ще получите прилични резултати.

В следващата секунда Франке изглеждаше така, сякаш щеше да експлодира, но постепенно се овладя, дори сложи измъчена усмивка върху устните си.

— Прав сте. Извинявайте. Малко съм… нервен.

Техникът бе достатъчно умен да не каже нищо и се съсредоточи отново върху клавиатурата на компютъра си. Франке се дръпна встрани с тежка въздишка. Тримата мъже, с които допреди малко бе разговарял, бяха използвали възможността и бяха изчезнали, Франке се огледа малко нерешително и у Роглер се появи тайна надежда, че ще изпълни обещанието си и наистина ще тръгнат. Но той се завъртя на тока си и отиде до друг апарат. Мъжът, който работеше на него, го забеляза с ъгълчетата на очите си и незабележимо потръпна. Но съвсем незабележимо.

— Успяхте ли вече да осъществите връзката? — попита Франке.

— Не. Апаратът е изключен. — Техникът не поглеждаше Франке, а следеше внимателно монитора пред себе си. — Или са извадили картата с кода, или са изхвърлили телефона през прозореца.

Франке въздъхна.

— Жалко. Надявах се все пак, че ще се вразуми. — Той се обърна към Роглер и лека нещастна усмивка се появи на устните му. — За какво в такъв случай използваме професионалиста в тези неща?

— В какви неща? — попита Роглер.

— Да намерим някого, който не иска да бъде намерен — отговори Франке. — Давам кралство за добър съвет, господин Роглер. Спешно трябва да се свържа с един човек, който се намира в една кола някъде из Швейцария.

— В каква кола? Ако знаете номера и марката…

— Теоретично да. На практика не е толкова глупав, за да не е сменил досега колата. И едва ли ще ни направи тази услуга да се намира на пътя, на който го очакваме.

Роглер сви подигравателно устни.

— При тези изчерпателни данни няма да е никакъв проблем. Дайте ми двеста души, няколко от вашите хеликоптери и една седмица време и ще го намеря.

— Да, да — въздъхна Франке. — Поне единият от нас не е изгубил чувството си за хумор.

— Казах го съвсем сериозно. Доста трудно е да намериш някого, който не иска да бъде намерен. Особено, ако този някой не е глупак. Говоря от собствен опит. Има няколко души, които търся вече няколко години.

— Години? Говоря ви за часове, Роглер.

— Тогава ще помогне само магия — отвърна Роглер. — А там ме няма.

Франке се замисли.

— Съвсем сериозно, Роглер. Трябва да говоря с този човек на всяка цена. Колко души ви трябват, за да го намерите? Петстотин? Хиляда? Кажете, можем да гребем с пълни шепи.