Стивън Бруст - Феникс

Мороулан седеше, Алийра стоеше, а аз крачех напред-назад.

— Какво има, Влад? — каза той, след като направих няколко курса покрай него.

— Коути са я арестували. Искам да ми помогнеш да я измъкна.

Той отбеляза мястото, докъдето беше стигнал, с тънка ивица от слонова кост, инкрустирана със злато.

— Съжалявам, че е арестувана. За какво е обвинена?

— За конспирация.

— Конспирация в какво?

— Не е уточнено.

— Разбирам. Ще пийнеш ли вино?

— Не, благодаря. Ще помогнеш ли?

— Какво имаш предвид с „да я измъкна“?

— На какво ти прилича?

— Прилича ми на онова, което направихме, за да те измъкнем от Грийнери.

— Точно.

— Защо искаш да го направиш?

Спрях да крача, колкото да го погледна в лицето и да видя дали има някаква нотка на хумор. Реших, че няма.

— Тя ме измъкна.

— Защото беше единственият начин да те освободи.

— Е?

— Бих предложил, с Империята, най-напред да опитаме други методи. Бившата й партньорка е Наследничката, в края на краищата.

За това не бях помислил. Позволих на Мороулан да ми налее вино и го изпих, без да му усетя вкуса. После казах:

— Е?

— Какво „е“? — каза Мороулан, но Алийра разбра, извини се и излезе. Седнах и зачаках. Не проговорихме, докато Алийра не се върна, може би след десет минути.

— Ноуратар — каза тя — ще направи каквото може.

— И какво е то? — попитах.

— Храня голяма надежда.

— Тя знаеше ли?

— Че Коути е арестувана? Не. Изглежда обаче, че в квартала на източняците е имало големи неприятности и тази група, в която е била тя, е много вътре.

— Знам.

— Всъщност има няколко такива групи из цяла Южна Адриланка и Императрицата се безпокои от разрушителния им потенциал.

— Да.

— Но Ноуратар има известно влияние. Ще видим.

— Да.

Умислих се, забил поглед в пода между краката си, докато Лойош не каза: „Внимавай, шефе“ и в същото време Алийра попита:

— Коя е „тя“ и кой е „той“?

— А?

— Току-що каза нещо защо тя искала той да умре.

— О! Не съм усетил, че говоря на глас.

— Не че говореше, но излъчваше мислите си толкова силно, че все едно го каза гласно.

— Предполагам, че съм се разсеял нещо.

— Е, коя е тя?

Поклатих глава и отново се замислих, като този път внимавах повече. Мороулан четеше, Алийра галеше една сива котка. Довърших чашата и отказах повече вино.

— Обяснете ми — казах на глас, — откъде идват боговете?

Мороулан и Алийра ме погледнаха, после се спогледаха. Мороулан се окашля и заговори:

— Зависи. Някои всъщност са дженоини, оцелели при възникването на Великото море на хаоса. Други са техни слуги, които са успели да се приспособят при появата му и да използват енергията му, било докато е ставало, било през следващите хилядолетия.

— Някои — добави Алийра — са просто магьосници, които са успели да станат безсмъртни и са добили силата да съществуват на повече от една плоскост едновременно.

— Е добре — казах аз, — по какво тогава се различават от демоните?

— Въпрос само на интерпретация — каза Мороулан. — Демоните могат да бъдат призовавани и контролирани, боговете не могат.

— Дори от други богове?

— Правилно.

— Значи, ако един бог може да контролира друг бог, то този бог се превръща в демон?

— Точно така. Ако можехме да го научим, щяхме да говорим за този бог като за демон.

— Изглежда много субективно.

— Така е — каза Алийра. — Но все пак е съществено. Щом един бог е просто сила, притежаваща личност, има голямо значение дали може да бъде контролиран, не мислиш ли?

— А Властелините на Съда?

— Какво имаш предвид?

— Те как се оказват там?

— Война — каза Мороулан. — Или подкупи, или приятелство с други богове.

— Защо го искат?

— Не знам — каза Мороулан. — А ти, Алийра?

Тя поклати глава.

— Защо са тези въпроси?

— А, просто колкото да си говорим нещо — излъгах.

— Да не би да искаш да станеш бог? — попита ме Мороулан.

— Не особено. А ти?

— Не. Не държа много да бъда отговорен.

Изсумтях.

— Че те пред кого са отговорни?

— Пред себе си, един пред друг.

— Вашата богиня-демон не изглежда особено отговорна.

Алийра трепна, едва не се изправи и ръката й почти посегна към Пътедир. Отстъпих назад.

— Извинявай. Не помислих, че можеш да го приемеш лично.

Тя ме изгледа сърдито за миг, после вдигна рамене, Мороулан я погледна, след това отново се обърна към мен и каза:

— Все пак е отговорна. Вярно, че е непредсказуема и капризна, но възнаграждава верността и няма да накара някой свой слуга да направи нещо, което би могло да му навреди.