Стивън Бруст - Орка

Моите благодарности на Ема Бул, Памела Дийн и Уил Шетърли за помощта им в черновите, а също и на Тери Уайндлинг, Сюзан Алисън и Фред А. Леви Хаскел. Благодаря също на Тереза Нилсен Хайдън, която ми препоръча една книга, оказала се жизненоважна; на Дейвид Грийн за това, че сподели с мен някои теории; и както винаги — на Ейдриан Чарлз Морган.

И на моя фен, който всъщност ме посъветва да почна цялата тази работа: Благодаря ти, мамо.

Скъпа Коути,

Извинявай, че толкова се забавих с отговора на писмото ти, но какво да се прави, като боговете на Съвпадението са ни създали толкова лоши кореспонденти. Много добре знам, че изтеклите няколко недели са дълго време за теб — толкова, колкото са няколко години за мен, а този срок наистина е дълъг, когато човек живее в несигурност — ще се извиня с това, че намерих писмото ти едва когато се върнах от пътуването си и веднага ще ти отговоря на въпроса: Да, видях се със съпруга ти, или с онзи, който беше твой съпруг, или както там си го наричаш сама. Да, видях се с Влад — и точно затова се забавих толкова, докато ти отговоря; тъкмо го бях навестила в отговор на молбата му да му помогна в една дребна работа.

Тревогата ти за него е разбираема, Коути; всъщност няма и да се опитвам да те залъгвам, че той вече не е застрашен от Организацията, с която двете с теб все още сме свързани по един или друг начин. Продължават да го търсят и се боя, че все някой ден ще се докопат до него, но поне засега е жив и мога дори да те уверя, че е добре.

Не бих си и помислила, че този отговор ще те удовлетвори.

Знам, че ще искаш да научиш подробностите, или поне тези от тях, които мога да ти разкрия. Е, добре, приемам, както заради приятелството между нас, така и защото и двете еднакво се безпокоим за онова мустакато типче с двете крилати влечуги на раменете. Ще се уговорим за време и място; ще дойда там и ще ти разкажа каквото мога — лично, защото някои неща се разбират по-добре очи в очи, отколкото с писмо пред очите. Но не, всичко няма да ти кажа, защото точно както има неща, които ти не би искала да му разкажа, има и неща, които той не би искал ти да научиш. Това, че пазя тези тайни и че ви доверявам само онези, които мога, е знак за обичта ми към двама ви, тъй че не се сърди!

Хайде, мила Коути, отговори ми веднага (помниш, че предпочитам да не поддържам психическа връзка), ще се уговорим да се съберем някъде насаме и ще ти разкажа достатъчно — надявам се — неща, за да се успокои умът ти. Очаквам с нетърпение да се видя с теб и с близките ти, а дотогава оставам

Влад почти моментално разбра, че съм се маскирала, защото сама му го казах. Когато ми подвикна, изсумтях:

— Проклятие, Влад, аз съм маскирана.

Изгледа ме в типичния си стил — очите му шават насам-натам все едно, че изобщо не те забелязва — и рече:

— И аз.

Беше с кафяви кожени дрехи вместо сивото и черното на дома Джерег, които носеше при последната ни среща. Но пак си беше източняк, пак си имаше мустаци и на раменете му пак си клечаха двата джерега. Разбрах го — маскировката ми не е ужасно ефективна. Преглътнах намека и го попитах:

— Кое е това момче?

— Личното ми педалче — отвърна той най-равнодушно. — Савн, запознай се с Кийра Крадлата.

Момчето изобщо не реагира — като че ли не го чу, — което ми се стори малко шантаво.

— Шегуваш се, нали?

Влад се усмихна тъжно.

— Да, Кийра. Шегувам се.

Лойош, мъжкият джерег, пристъпи на място върху рамото му — сигурно ми се смееше. Протегнах му ръка; той прелетя няколкото стъпки между двама ни и се остави да го почеша под змийската брадичка. Женската, Роуца, ни гледаше съсредоточено, но не помръдна; сигурно ме беше забравила.

— И защо е маскировката? — попита той.

— Защо според теб?

— Не искаш да те видят с мен?

Свих рамене.

— Какво пък. Маскировките ни си приличат.

Намекваше, че бях облякла зелена блуза и бели панталони вместо същото сиво и черно, което той носеше преди. Прическата ми също беше друга — бях вчесала косата си напред, да скрие благородническата точка на челото така, че да приличам повече на селянка. Но той сигурно не забеляза това; като за убиец на свободна практика, понякога Влад може да е удивително ненаблюдателен. Все пак човек се маскира преди всичко вътрешно и навярно това може отчасти да обясни факта, че предрешването ми не го заблуди; към него винаги съм се отнасяла с доверие, дори преди да получа първия повод за това.