Стивън Бруст - Феникс

Но от друга страна, може би ако това изобщо се случеше някога, щях да разполагам с твърде много свободно време.

Лойош помръдна на рамото ми и го почесах по брадичката. Мобилизация в Южна Адриланка? Защо? Дали войната с Грийнери наистина бе неизбежна? Дали страхът от война бе само повод за издевателства над източняци? Ако войната наистина предстоеше, аз ли я бях причинил? Ако беше така, защо Вийра ме изпрати да убия краля? Е, тази част поне беше лесна… защото е искала войната. Но защо?

Призовах я, просто за да видя дали ще благоволи да се отзове, но тя не го направи. Съжалих, че не можех да я попитам пряко. Искаше ми се някак да разбера какво точно става в нейния странен нечовешки ум.

Позабавлявах се известно време със светотатствени мисли, но те не ме докараха доникъде, затова отново се замислих за войната. Ако погледнете картата на Империята, идеята за война с Грийнери ще ви се стори адски смешна — огромното континентално чудовище сравнено с малкото петънце сред морето, с форма на банан. Беше безсмислено. Трябваше да го знаят. Какво ставаше все пак? Кой кого тласкаше, за да се опита да направи какво? Що за интриги се разиграваха в Имперския дворец? Що за безумства се вихреха на Грийнери? Що за машинации се въртяха в Залите на Съда?

„Знаеш ли, шефе, може пък да е все едно. Може пък да си извън всичко това, след като вече си изпълни това, за което те наеха“.

„Наистина ли мислиш така?“

„Не“.

„И аз“.

Същата вечер, докато чаках Коути да се прибере, говорих с Айбин. Казах му за онази група, зад „Вълча бърлога“. Той кимна, но погледът му като че ли се беше съсредоточил върху нещо друго.

— Защо не идеш да се видиш с тях? — рекох му.

— Какво? О. Да. Ще го направя.

Разговорът увехна и той се прибра в синята стая. Захапах замислено устна. Лойош престана да гони Роуца из жилището, колкото да повтори мислите ми като ехо: „Много странен образ, шефе“.

„Вярно. Но дали е само странен, или върти някаква игра?“

Коути не се беше прибрала, когато си легнах да спя, и я нямаше, когато на заранта излязох. Преди година щях да се разтревожа. Преди половин година щях да се опитам да я достигна псионично. Нещата се бяха променили.

Когато влязох в кантората си, Мелестав каза:

— Чу ли новината?

Въздъхнах.

— Не. Трябва ли да седна?

— Не съм сигурен. Говорят, че Грийнери е сключил съюз с остров Елди.

— А, да. Това го знам.

— Откъде?

— Все едно. Всъщност някой обявил ли е наистина война?

— Чух, че Империята е обявила война, че островът е обявил война, че островът се е извинил, като е заявил, че всичко това е грешка, че Елди е минал на наша страна, че разполагат с някаква велика магия, която щяла да ни унищожи, че Империята капитулира и островитяните ще окупират континента, че…

— С други думи, нищо официално.

— Точно така.

— Добре, благодаря ти.

Влязох в кабинета си да помисля. След малко пристигна Крейгар и каза:

— Говорих с Рамон и той се нави, Влад. Скочи му като дзур на вечеря.

Намръщих се.

— Толкова нетърпелив? Не е ли малко…

— Не мисля. Смятам, че просто им трябват пари.

— Добре. Все едно, можем да си го позволим. Ще трябва да нагласим някой да държи връзка с тях, освен ако не държиш да го правиш лично.

— Не, благодаря. И без това си имам предостатъчно работа. Едва ми стига време да…

— Добре, добре. Какво ще кажеш за Пръчките?

Той кимна.

— Изглежда уместно. Ще говоря с него. Някакви предложения за размяната на информация?

— В смисъл?

— В смисъл, искаш ли всичко да минава през Пръчките, или през Пръчките и мен, или Пръчките на теб, или как?

— О! — Помислих. — Защо не направим онова със символа за разпознаване?

— Пръстен или нещо от тоя род ли?

— Да. Поръчай три пръстена и дай единия на мен, единия на Пръчките и третия задръж за теб. И ще следиш какво става с тях.

— Добре, ще говоря с Пръчките и ще го уредя до следобед.

— Хубаво. Още нещо… искам да знам какво става с онова голямо събиране, дето щели да правят днес в Южна Адриланка.

— Ясно.

След шест часа договорката ми с фирмата на Томас, Оскар и Рамон донесе първите плодове. Първо, успяха да намерят работа на Айбин с един музикант от дома Исола, който свиреше на източняшки инструменти, да му акомпанира песните на предмеждуцарствени балади. Второ, тъкмо те, чрез Пръчките, ми донесоха, че повечето от организацията на Кели, включително Коути, са арестувани.