Стивън Кинг: Под купола (Том I)

Анди Сандърс — председател

Джим Рени

Андрея Гринъл

Роуз Туичъл — собственица

Дейл Барбара — готвач

Ансън Уилър — мияч на чинии

Анджи Маккейн — сервитьорка

Дуди Сандърс — сервитьорка

Хауард „Дюк“ Пъркинс — началник

Питър Рандолф — заместник-началник

Марти Арсено — полицай

Фреди Дентън — полицай

Джордж Фредерик — полицай

Рупърт Либи — полицай

Тоби Уилън — полицай

Джаки Уетингтън — полицай

Линда Евърет — полицай

Стейси Могин — диспечерка

Рени младши — извънреден сътрудник

Джорджия Ру — извънреден сътрудник

Франк Делесепс — извънреден сътрудник

Мелвин Сиърлс — извънреден сътрудник

Картър Тибодо — извънреден сътрудник

Лестър Когинс — Църквата на Христа Светия изкупител

Пайпър Либи — Първа независима църква

Рон Хаскел — лекар

Ръсти Евърет — парамедик

Джини Томлинсън — медицинска сестра

Дъги Туичъл — медицинска сестра

Джина Буфалино — медицинска сестра (доброволка)

Хариет Бигълоу — медицинска сестра (доброволка)

Литъл Уолтър Буши

Джо Макклачи Плашилото

Нори Калвърт

Бени Дрейк

Джуди и Джанел Евърет

Оли и Рори Динсмор

Томи и Уилоу Андерсън — собственици на „Дипърс“

Стюарт и Фърналд Бауи — собственици на погребалната агенция

Джо Боксър — зъболекар

Ромео Бърпи — собственик на магазин

Фил Буши — майстор-готвач със съмнителна репутация

Саманта Буши — съпруга на Фил

Джак Кейл — управител на супермаркет

Ърни Калвърт — управител на супермаркет (пенсионер)

Джони Карвър — продавач в бакалница

Олдън Динсмор — фермер

Роджър Килиан — фермер

Лиза Джеймисън — библиотекарка

Клеър Макклачи — майка на Плашилото

Алва Дрейк — майка на Бени

Стъби Норман — търговец на антики

Бренда Пъркинс — съпруга на началник Пъркинс

Джулия Шамуей — собственица и редакторка на местния вестник

Тони Гуей — спортен репортер

Пит Фрийман — фотограф

Сам Вердро Мърляча — градският пияница

Алис и Ейдън Епълтън

Търстън Маршал — писател с медицински познания

Каролин Стърджис — студентка

Хорас — коргито на Джулия Шамуей

Кловър — немската овчарка на Пайпър Либи

Одри — златният ретривър на семейство Евърет

От шестстотинте метра височина, където Клодет Сандърс вземаше урок по пилотиране, градчето Честърс Мил блестеше на утринната светлина като нещо, направено току-що и оставено настрани. Автомобилите, минаващи по главната улица, хвърляха отблясъци, напомнящи слънчеви зайчета. Камбанарията на Независимата църква изглеждаше толкова остра, че още малко и щеше да прободе безупречно чистото небе. Слънцето шеметно се заплъзга по повърхността на река Престил и докато двумоторният сенека V прелиташе над нея, самолет и вода прорязваха града по един и същи диагонал.

— Чък, май виждам две момчета на Моста на мира! Ловят риба! — Стана й толкова хубаво, че се разсмя. Клодет се учеше да пилотира с благословията на съпруга си, който беше председател на градския съвет. Макар да твърдеше, че ако Бог е искал човекът да лети, щеше да му даде криле, Анди беше адски сговорчив и в крайна сметка тя постигна своето. От самото начало й харесваше да лети, а сега изпитваше не удоволствие, а направо въодушевление. Днес за пръв път разбра защо е прекрасно да пилотираш. Защо е върхът.