Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Ами, мисля, че това е всичко, което мога да направя засега. Лека нощ!

Морган усещаше как кръвта се оттегля от главата му и прошепна дрезгаво.

— Искам да ви любя…

При тези думи Леони се разтрепери от главата до петите. Опита се да пробуди яростта, която бе убедена, че дреме в дъното на душата й и започна да си припомня всички причини, които налагаха да го изхвърли през вратата. За нещастие нищо не се задържаше в главата й с изключение на пламенното желание, което я тласкаше към него.

Един срещу друг, затаили дъх и без да помръдват, те дълго се гледаха в очите. Най-накрая Леони решително поклати глава и произнесе.

— Не! Не искам!

Морган не помръдна. Очите му все така не се откъсваха от нейните и той каза, като наблягаше на всяка дума.

— Страхувам се, че не ме разбрахте добре. Аз не искам разрешението ви да правя любов с вас. Просто заявих какво желая да направя… И какво ще направя!

Думите му бяха посрещнати с мълчание, заредено с напрежението на гръмотевична буря, която всеки миг ще се разрази. Очите на Леони яростно искряха и тя скочи на крака.

— Не! Забранявам ви!

— Така ли?

Той я хвана за раменете и я притегли към себе си. Разкъсвана от ярост и отчаяние, Леони почувства как я увлича буен водовъртеж от страст.

Все пак реши да устои на атаката му, като си припомни всичките си решения от същия този следобед и се опита да го отблъсне… Но устните на Морган бяха прекалено убедителни. Нежно и неумолимо той събуждаше желанието й и я правеше беззащитна пред зова на собствената й плът. Полумъртва от срам, Леони призна, че копнее да се потопи в екстаза, който той вече и бе разкрил.

Жаждата на Морган бе още по-силна от нейната. Ръцете му трескаво изследваха гъвкавото стегнато тяло. Ако Леони бе продължила да се съпротивлява, може би той щеше да овладее мъжката си природа. Но чувствата, които изпитваше, явно намираха отклик у нея и докато той настойчиво завладяваше устните й, тя загуби битката, която водеше със самата себе си.

Леони несъзнателно повдигна ръце и ги обви около врата на Морган. Притисна се към него. Желанието й беше толкова неподправено и импулсивно, че тя дори не помисли за своите задръжки и своето недоверие. Останаха единствено устните му, които покриваха с целувки лицето й, и ръцете, които я влудяваха.

Леони се подчини на някакъв първичен инстинкт и плъзна ръката си към голата му гръд йод халата. Погали го. Усети гладката и стегната кожа. Пръстите й се плъзнаха по мускулите на гърдите му, после развързаха колана и се спуснаха надолу.

Дишането на Морган се накъса, въздухът не му стигаше и той учестено задиша. Опиянен от ласките и, той разкъса нощницата, изхлузи халата си и страстно я прегърна. Цялото същество на Леони трепереше от копнеж и наслада да бъде гола в ръцете му. Тялото й се напрегна, тя се изви и го обви с краката си.

Морган изпитваше непреодолимо желание да проникне в нея, но въздържаше пламенността си. Очакваше нетърпението й да се отдаде да се изравни с неговата страст да я притежава. Той леко се отдели от нея и я погледна. Погали гърдите й, плъзна длан към плоския корем, леко проследи извивката на ханша и после ръката му продължи, без видима припряност, към златистия триъгълник.

При този допир Леони потръпна. Изпита някакви непознати досега усещания между бедрата и със слаб стон изви кръста си. Морган откликна на този повик и пръстите му се спуснаха по-ниско. Започна да я гали, да обсебва нейната интимност, като изпитваше такова удоволствие, каквото й даряваше. Леони се отдаваше на ласките му без задръжки, цялото й чувствено същество бе отворено и тя отвръщаше жадно на целувките и докосванията му.

Чак тогава Морган позволи на желанието му да го увлече и проникна в нея. Телата им се сплетоха и се раздвижиха в ритъма на насладата. Той засили натиска и изцяло потъна в нея. Никога не бе достигал такава хармония с друга жена… след щастливите години на брака му със Стефани.

Горчива усмивка изкриви лицето му. Явно бе обречен да обича жени, за които лъжата беше нещо толкова естествено, както и дишането.

Той притисна силно Леони към себе си и устата му се впи в нейната. Тя открехна устни, но грубостта му я изненада. Като че ли желаеше да й причини болка. Тя се вцепени в ръцете му и опита да се изскубне от прегръдката му.

— Спрете! — задъха се тя. — Спрете, господине!

Странно, думата господине изтръгна Морган от мрачните му мисли. Той лъчезарно се усмихна, още по-силно я прегърна и попита.