Шърли Бъзби - Сърце за продан

Леони си пое дълбоко дъх и стисна несъзнателно юмруци.

— Остави ни, Мърси! — заповяда тя. — Трябва да поговоря с господин Слейд.

При думата господин Морган сви очи.

— Да, Мърси, остави ни — повтори той. — Трябва да науча жена си как се произнася името ми!

Леони се изчерви. Мърси отвори широко очи, остави леката като паяжина нощница и излезе.

Но когато останаха сами, Леони установи, че всички нападки, които бе подготвила толкова старателно, се стопяват в негово присъствие. Тя се бореше срещу зова на сърцето си и с огромно усилие успя да събуди вяло желание да го напада.

— Трябва да си изясним нещата, господине — започна тя с леден тон. — Това положение е недопустимо и е крайно време да го прекратим.

— Точно такова е и моето мнение — отговори Морган, като небрежно прекара ръката си по купчината бельо, което Мърси бе оставила върху едно от тапицираните с кадифе кресла.

Напълно объркана, Леони смаяно отвори очи, после се съвзе и недоверчиво попита.

— Искате да кажете, че сте склонен да възстановите зестрата ми?

Морган грижливо подбра думите и бавно отговори.

— Възможно е. Зависи какво ще ми дадете в замяна.

Леони смръщи вежди.

— Не ви разбирам. Аз вече ви дадох това, за което се споразумяхме — ръката си, искам да кажа.

— Но представете си, ме ви помоля да останете при мен с Джъстин?

Леони усети някакво странно стягане в слабините и с усилие се сдържа да ме изкрещи, че приема с радост. Но недоверието, което все още тлееше дълбоко в душата й, отново надигна глава. Не бе ли това поредната му хитрина? Не се ли опитваше да я обезоръжи, за да вземе надмощие?

Леони имаше причини да не се доверява на силния пол и поведението на Морган с нищо не й вдъхваше сигурност.

Но сърцето й бе глухо за всякакви доводи. Тя обичаше този мъж, който я объркваше, и повече от всичка на света копнееше да бъде негова жена. Практичната й природа и трезвият й разум обаче воюваха с мечтите на нейното опиянено сърце.

— Дайте ми време да помисля, господине — каза тя с потрепващ глас. — Задавате ми труден въпрос и не мога да ви дам веднага отговор.

Не това бе отговорът, който Морган очакваше. Леони видя как изражението му се променя.

— Виждам — студено подметна той, като същевременно изпитваше раздразнение и облекчение.

Той нямаше намерение да й предлага да сподели живота му и ако побесня срещу Леони, бе двойно по-ядосан на самия себе си.

През целия ден той отчаяно се бореше срещу влечението, което го тласкаше убеден, че не я обича, че това е илюзия, родена от сетивата му. Но като я видя, той си даде сметка, че само се е заблуждавал. Бе говорил, без да мисли — нещо, което повече нямаше да допусне. Поне това бе твърдото му решение. Отказът на Леони го нарани дълбоко и той се върна към предположението, че някъде се крие нейния; истински съпруг. Тази мисъл беше непоносима. Като осъзнаваше ревността, която гризеше сърцето му, Морган обърна гръб на Леони и се приближи до фотьойла, върху който беше преметната златистожълтата рокля.

— Ще я облечете ли за бала тази вечер? — попита внезапно той.

— Какъв бал? — попита Леони, объркана от смяна та на темата.

Морган сви вежди, но после се сети, че е забравил да я уведоми за поканата.

— Явно паметта ми продължава да ми прави номера — присмя се той. — Поканени сме на бала, организиран в чест на Арон Бър, нашия бивш вицепрезидент.

— Да, но… — започна Леони. Морган я прекъсна.

— Ще присъстваме, скъпа, и няма да приема никакви извинения. Крайно време е да направим първата си поява в обществото. Дори и само за да сложим край на клюките, не мислите ли?

— Пфу! Клюките въобще не ме интересуват! — възрази тя.

— Не става дума за вас, а за моето семейство, което трябваше да изтърпи злословията, а те не бяха малко. И мисля, че сте донякъде задължена към близките ми. Присъствието ни на този прием ще сложи край на хулите. Така че отиваме.

Леони го измери с поглед, но от начина, по който стискаше челюстите си, разбра, че моментът не е подходящ за възобновяване на враждебните действия. Подчини се с послушание, което явно противоречеше на израза на лицето й.

— Много добре, господине — каза тя небрежно. — Ще дойда на вашия проклет прием и ще бъда безупречна. Доволен ли сте?

Морган избухна в смях хвана ръцете й и я погледна в очите.

— Мислех, че съм ви научил да произнасяте името ми тази нощ — каза той. — Забравихте ли или… имате нужда от още един урок?

Леони измънка някакъв отговор, но той затвори устата й с целувка. И не я пусна, докато не усети как тя отмалява в прегръдката му.