Шърли Бъзби - Сърце за продан

Но Леони вече не изпитваше никаква неприязън. Ноел се нагърби със задачата да я разведе сред гостите и да я представи.

Със сигурност семейство Слейд не би намерило по-удобен случай да въведе Леони в обществото на Начес. Тази вечер скандалът на годежния бал на Морган бе заличен от съзнанието на присъстващите.

Името Бър бе на всички уста. Тема на разговорите бе Арон Бър… Бър бе демон, Бър бе ангел, предател, патриот… и когато героят на деня се появи, Морган вече е любопитен да се запознае с него и да научи повече подробности за неговото странно пътуване но течението на Мисисипи.

Морган бе прекарал дълги години в прерията и не бе участвал в споровете, които разделяха страната по отношение на тази личност. Все пак Матю, Робърт и Доминик го ориентираха във фактите и в слуховете, които се носеха около вицепрезидента. Според Матю президентът Джеферсън подозирал, че Бър се е опитал да подправи резултатите от изборите през хиляда и осемстотна година в свой полза. Вследствие на тези нечестни машинации Бър бе загубил изцяло подкрепата на републиканската партия на Джеферсън. Тогава бе сключил споразумение с федералната партия, за да получи повече гласове от своя съперник и разликата между двамата кандидати наистина бе незначителна. В крайна сметка Камарата на представителите бе предпочела Джеферсън, а Бър бе избран за вицепрезидент. Но недоверието на Джеферсън към него не намаля и при втория си мандат той предпочете за своя екип Джордж Клинтън, като разгласи наляво и надясно, че Бър е в немилост.

Изборите не бяха единствената тема за разисквания. Полковник Бър притежаваше изкуството да сее слухове, където и да се появеше — хули, недомлъвки, спорове за етичните норми на поведение. Репутацията му на женкар бе широко известна, но никой не можеше да се усъмни в дълбочината на неговите чувства към единствената му дъщеря Теодора. Бър не се страхуваше и да се бие. Когато зетът на Александър Хамилтон го обвини в корупция, той го предизвика на дуел. А пет години по-късно — през хиляда осемстотин и четвърта — уби самия Александър Хамилтон, който си бе позволил да изрази съмнение в неговата почтеност.

Може би смъртта на Хамилтън — „светецът на федералистите“ — доведе до политическия му крах. Бър бе обявен за убиец, въпреки че всички правила при дуела бяха спазени. Някои твърдяха, че Джеферсън се е настървил срещу него. Други подозираха, че федералистите искат кожата му. Каквато и да бе истината, Бър бе изключително непопулярен на Изток по това време. В щатите Ню Йорк и Ню Джърси бе издадена заповед за неговото арестуване. А политическото му бъдеще…

Но ако Бър бе в немилост във Вашингтон, на запад от Апалачите нещата не стояха по този начин. При всички спирки по пътя му към Ню Орлиънс Бър бе посрещан като всеобщ любимец. Хората се тълпяха при неговото преминаване. Във всички градове се организираха паради, балове и приеми в негова чест. Всеки искаше да се запознае с тази загадъчна, буйна и обаятелна личност.

В Нашвил Бър бе отседнал при генерал Андрю Джексън. Но Морган се заинтересува преди всичко от срещата на Арон Бър с генерал Джеймс Уилкинсън във Форт Масак. Това бе станало точно преди пристигането му в Начес. Морган се питаше защо Уилкинсън, който дължеше високия си пост на президента Джеферсън, може да приема в същото време и човек, който явно е в немилост пред Вашингтон. „Странно — мислеше си гой, — най-вече като се вземе предвид склонността на Уилкинсън към заговори.“

Морган не държеше чак толкова да бъде представен на Арон Бър, но също така и не се опита да отклони тази чест… още повече, че любопитството му бе разпалено от срещата Бър — Уилкинсън. Той бе убеден, че повечето от присъстващите са дошли на бала с едничката надежда да влязат във връзка с Арон Бър. Когато видя вълнението на тълпата при пристигането на почетния гост, Морган иронично се усмихна.

В Бър нямаше нищо внушително — сух, слаб, среден на ръст. Изобщо не правеше впечатление на човек, чието присъствие предизвиква такива брожения… Бе около петдесетгодишен, с мургава кожа и лешникови очи. Облеклото му бе много елегантно — панталон от черен сатен, сако от оловносиво кадифе и дантелена риза с жабо. Обноските му бяха отлични. Той се движеше в средата на почитателите си с непринудена грация, а Морган се учуди, че хората не изпитват подозрение към това лесно за постигане очарование.

По-голямата част от гостите вече бяха представени на Бър, така че треската от началото започваше да намалява. Тогава Морган се озова в полезрението му. Леони сви ръката си върху неговата.