Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Никога не съм виждала нещо по-изящно — промърмори тя повече на себе си.

„Ако играе комедия, ролята й е изпипана до съвършенство!“ — помисли си Морган. Тази вечер той бе бронирал сърцето си и изпитваше само ирония към колебанията си. На моменти бе сигурен, че я обича; на моменти я презираше, убеден, че тя е само ловка мошеничка. Подаръкът разкриваше променливото му душевно състояние. Той не възнамеряваше да купува бижутата, но после желанието да й достави удоволствие надделя. Поддаде се на този импулс с твърдото убеждение, че постъпката му е продиктувана единствено от каприза сам да си достави удоволствие, като прояви щедрост.

— Щастлив съм, че тези дрънкулки ви допадат — каза той с подчертано безразличие. — Може би ще открия към тях и подходяща брошка. Ако желаете, ще купя и нея.

Леони се изумяваше все повече и повече. Мъжът, за когото се бе омъжила в Ню Орлиънс, не й бе направил впечатление, че е особено щедър. Тя смутено го погледна.

— Не — каза. — Нямам нужда от подаръци. Дори не трябваше да приемам красивите рокли и тези прекрасни бижута.

Част от съзнанието й желаеше да задържи всичко, но друга част се съпротивляваше, защото считаше подаръците в една или друга степен за милостиня. Морган сви вежди. Бронята му започваше да се пропуква. „Тя непрекъснато се променя“ — помисли си той, като се разкъсваше между копнежа да я прегърне и желанието да я набие. Очевидният й стремеж да прави това, което счита за правилно, го разчувства. Неспособен да се сдържи, той тръсна глава, за да сложи в ред противоречивите си чувства и постави ръцете си върху раменете й.

— Не може ли да оставим настрана нашите противоречия тази вечер? — предложи той.

След дълъг размисъл Леони кимна утвърдително.

— Но само за тази вечер! — каза тя, решена да не му позволи да я победи.

— Разбрано, само тази вечер — потвърди Морган. — А сега да тръгваме, ако не искаме да пристигнем последни.

Балът бе организиран в Конкорд — имението на Стивън Минор. Като бивш губернатор на Начес той бе богат и влиятелен човек. Морган предчувстваше, че ги очаква събран каймакът на областта.

И не се излъга. Когато пристигнаха, къщата бе осветена. Пламъчетата на стотици свещи, поставени в кристални свещници, разпръсваха своята мека светлина по широката веранда, а от отворените прозорци долиташе жуженето на гласове, прекъсвано от време на време от изблици на смях.

Въпреки елегантния тоалет Леони бе ужасно притеснена. Тя бе сигурна, че ще срещне по-голямата част от хората, присъствали на годежния бал на Морган и Мелинда Маршъл, и бе доста изнервена. Това бе първият й контакт с висшето общество на Начес и бе естествено за една млада жена, която предпочиташе своята полуразрушена плантация пред най-величествената къща и се чувстваше по-удобно, когато е боса, да изпитва известна боязън.

Вероятно Морган забеляза смущението й, защото на прага на огромната зала той стисна ръката, поставена върху неговата, и прошепна.

— Никой няма да ви ухапе, малка магьоснице! А ако някой някога се опита да ви причини и най-малката неприятност, ще се разправя с мен! Повярвайте ми.

Ожесточението на Леони към семейство Слейд не бе отшумяло напълно, но начинът, по който те оформиха кръг около нея, дълбоко я развълнува. Те непрестанно внимаваха тя да не остане и за миг сама в компанията на любопитни и понякога недоброжелателни непознати. С изключение на близнаците на приема присъстваше цялото семейство. И ако Ноел за миг изчезваше с някоя от многобройните си приятелки, Леони откриваше веднага Морган, Матю, Робърт или Доминик до себе си. Кланът Слейд образуваше забележителен защитен пояс: така тя успя да се отпусне и да се наслади на първия си бал. Морган не я изпускаше от очи и за миг, а когато Матю танцуваше с нея, гордостта му направо се набиваше в очите. Доминик я забавляваше с постоянни хапливи забележки към различните гости. Робърт не бе толкова бъбрив, но и той вмяташе по нещо към коментарите на по-младия си брат.

Леони срещна Ноел пред вратата на балната зала. В началото се смрази, самолюбието й още бе наранено. Сърдеше се на майката на Морган за малкия номер, до който бе прибягнала, за да й поръча дрехи. Но Ноел незабавно бе помела всички облаци, които можеха да засенчат сърдечността на техните отношения.

— Ще ми простите ли, скъпа? Постъпих доста зле и ако не искате да ми проговорите, напълно ще ви разбера. Но вие сте толкова очарователна… и аз не можех да се примиря, че не желаете да подчертавате красотата си. Още ли ми се сърдите?