Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Смелост, момичето ми! — прошепна Морган в ухото й. — Това е просто един човек като всички останали.

— Не съм впечатлена от него, само съм малко изнервена, това е всичко…

Една малка група, която включваше Ноел, Матю, Робърт, полковник Осмън и Стивън Минор, ги разделяше от Бър. Морган бе доста близък с Минор, чиято сестра бе омъжена за неговия стар другар в приключенията — Филип Нолън. За сметка на това не познаваше Осмън, освен по физиономия, но твърдото и прямо ръкостискане, както и откритият му поглед, спечелиха веднага симпатията му.

— Щастлив съм да ви видя, Слейд — каза полковникът сърдечно. — А! Ето и очарователната снаха, която Робърт не спря да превъзнася — добави той, като галантно поздрави Леони. — За Бога, ако аз бях на ваше място и имах брат като Робърт, щях да ревнувам мъничко.

Морган се засмя. Той би отговорил с шега, но Бър, който разговаряше близо до тях с няколко от гостите, се намеси в разговора.

— А аз знам, че ако имах такава прелестна съпруга като младата госпожа Слейд, щях да ревнувам — каза той с възторжена усмивка.

Бър плъзна безсрамния си поглед по Леони и за голямо забавление на Морган тя се изчерви до корена на косите. Тъй като познаваше репутацията на Бър на развратник, Морган го погледна право в очите и отговори нехайно.

— Но аз съм ревнив, господа, и съм напълно способен да защитя честта си. За щастие съпругата ми е пример за добродетелност — добави той и плъзна ръката си около кръста на Леони. — И съм убеден, че тя никога няма да ми даде повод да се съмнявам в нея.

— А, госпожо, страхувам се, че сте се омъжила за деспот — каза Бър с нотка на съжаление в гласа. — Със сигурност съпругът ви няма да допусне и най-невинната закачка.

Леони не бе свикнала с подобен род шеги и бе малко стресната от неприличното възхищение, което й засвидетелства бившият вицепрезидент. Тя възкликна непринудено.

— О, господин Бър, никога няма да изневеря на съпруга си!

Бурен смях посрещна това изявление. Леони стана тъмночервена. Морган се приведе към нея и леко целуна слепоочието й.

— Благодаря, скъпа — прошепна той. — Много добре казано…

Когато разговорът се възобнови, Морган се измъкна и остави Леони под закрилата на майка си. Той излезе на верандата да подиша чист въздух и да изпуши една пура. След няколко минути към него се присъедини Стивън Минор.

— Какво мислите за Бър? — попита той.

Морган вдигна рамене.

— На практика почти нищо. Само се чудя какво замисля, особено като знам, че е прекарал няколко дни във форт Масак при нашия храбър генерал…

— А, да… нашият скъп приятел Уилкинсън…

— Кажете ми, има ли някой, който да не е ваш приятел? — попита Морган и гласът му прозвуча хем шеговито, хем малко заядливо.

Стивън впери поглед в крайчеца на пурата си, помисли известно време, след което заяви.

— Не мисля… Във всеки случай в момента не мога да посоча никого…

Минор не се хвалеше. Той бе пристигнал от родната си Пенсилвания съвсем млад и бе успял да стане влиятелна и уважавана личност в областта на Начес. Вече бе заемал високи постове при испанското владичество и когато Начес се присъедини към Америка, той стана неговият пръв американски губернатор. А това доказваше невероятните му способности на политик.

Независимо че гонеше петдесетте, той бе изключително привлекателен, винаги готов да се усмихне и при най-неудобните положения и да запази хладнокръвието си пред лицето на противника. Без да бъде в кръга на най-близките му приятели, Морган го харесваше и уважаваше: така че можеше свободно да разговаря с него.

— Мислите ли, че той наистина има намерение, както казва, да се настани около реката Вашита, северно от Орлиънс?

— Нямам представа.

Двамата мъже задържаха още няколко минути вниманието си върху бившия вицепрезидент, след което Стивън рязко смени темата.

— Трябва да ви изкажа възхищението си от вашата съпруга. Тя е очарователна… не както си я представях…

Морган изглеждаше заинтригуван.

— Клюките май са свършили добра работа?

— Разбира се, но след тази вечер коментарите ще секнат. Във всеки случаи вашата съпруга може да разчита на подкрепата на моето семейство. Ще се заемем със задачата да спрем злите езици, включително и този на Мелинда.

— Ако вземем предвид всичко, което се случи, мислех, че точно тя ще е последната, която би раздухвала тази история. За нея бе доста унизителна и би трябвало да не я разтръбява.

— Знае ли човек какво да очаква от момичета като Мелинда? Но не се тревожете за нея… Изглежда вече е хвърлила мрежите си на някой друг…