Шърли Бъзби - Сърце за продан

Тя се изкъпа мълчаливо, като през цялото време се стремеше да избягва въпросителния поглед на Мърси. Позволи й да я разтрие и да изсуши косата й, без да продума.

Чак когато примирената Мърси й протегна роклята от жълт лен, Леони отвори уста.

— Поне ти ще си доволна — изръмжа Леони. — Господарят ми поръча рокли. Ще пристигнат днес. Най-после ще имаш възможност да избираш какво да облека за вечеря!

Мърси се усмихна доволно и всичките й зъби блеснаха, но Леони не споделяше радостта й. Вече облечена и сресаната, тя се отправи към трапезарията със свито сърце. Но беше готова да срещне противника си. Още повече се вбесяваше от факта, че не бе направила никакво усилие, за да попречи на Морган Слейд при осъществяването на намеренията му.

„И ще го наричам господине“ — реши тя, като се сети за начина, по който я бе принудил да произнесе името му.

Но когато влезе в трапезарията, готова за битка, за нейно огромно разочарование стаята беше празна. Майордомът я осведоми, че господарят е наредил да занесат закуската в стаята му.

— А госпожица Ивет?

— Мисля, че госпожицата не е добре.

Леони веднага се разтревожи и хукна към стаята на Ивет, за да види какво й е. Ужаси се, когато я видя в леглото.

— Какво става, скъпа? — попита тя. — Не изглеждаш добре.

Ивет бе отпуснала глава на възглавниците, лицето й бе по-бледо от обикновено, но тя се насили и слабо се усмихна.

— Няма нищо — промълви тя. — Сигурно съм яла нещо, което не ми е понесло. До утре ще мине.

Леони не бе убедена. Тя постави ръката си на челото на сестра си и разтревожено я загледа. Знаеше, че Ивет е склонна да скрие истината, за да не й създава грижи.

— Заклеваш ли се, че не ме лъжеш?

— Разбира се, Леони. Просто съм малко неразположена. Утре ще съм на крак. Не се тревожи!

Леони седна на ръба на леглото да поговорят. Постепенно Леони се успокои и разказа за роклите, които Морган бе поръчал.

— Ще си ги разделим — добави тя. — Утре ще си избереш, които ти харесат.

Тя видя, че Ивет се двоуми и побърза да добави.

— Без възражения! Не ми казвай, че Слейд е мой съпруг и не е длъжен да те облича!

Ивет усети острите нотки в гласа на Леони и втренчено я погледна.

— Ти не желаеше той да ти купува каквото и да е, нали?

— Какво искам аз, няма значение — въздъхна Леони и отклони погледа си.

— Слушай — каза Ивет, — не искам да бъда нетактична, но не мога да не се интересувам дали си щастлива тук. Понякога намирам, че се държиш странно. Съжаляваш ли, че дойде и откри Слейд?

Леони се измъкна с някаква остроумна забележка. Но когато остави Ивет, нейният въпрос продължи да звучи в главата й. Съжаляваше ли, че е дошла при Морган Слейд? Трябваше да признае, че каквото и да й поднесеше той в бъдеще, тя за нищо на света не би се лишила от присъствието му.

Дрехите пристигнаха следобед. Мърси онемя от възторг пред дантелените нощници, копринените халати и елегантните тоалети. Леони се помъчи да остане безразлична. Разкошната златистожълта вечерна рокля бе преметната на един фотьойл. Доставката включваше и други женски аксесоари, между които прозрачно бельо, което задържа вниманието на камериерката. Леони на драго сърце би я зашлевила заради лукавите погледи, които й хвърляше от време на време.

— Исусе! — за двадесети път възкликна Мърси. — Колко красива ще бъдете!

— Но ти въобще няма да бъдеш! — каза Леони, като я имитираше. — Ако не започнеш да подреждаш всичко това.

— Вие съвсем не сте в настроение — подметна Мърси с обидено изражение.

Леони се насили да й се усмихне. Все пак не трябваше да изкарва озлоблението си върху камериерката.

— Добре де, добре — промърмори тя. — Моля те само да започнеш да прибираш всички тези неща.

— Какво? Преди да съм ги разгледал? — възрази Морган, който стоеше на вратата, свързваща спалнята на Леони с неговата.

При звука от гласа му Леони се изплаши, че сърцето й ще се пръсне. Не го бе виждала цял ден и се чудеше дали той нарочно не я избягва. Не само че не бе благоволи да слезе на закуска, но и на обяд бе наредил да качат храната в стаята му.

Отначало Леони смяташе да отиде и да го нападне в убежището му, но споменът за последното й посещение там промени намеренията й. Бе обмислила претенциите си и бе подготвила укорите, които бе решила да му отправи. Сърдеше му се, че я поставя в такова зависимо положение.

Ожесточението й не изчезна ат неочакваното му появяване. Той наистина бе красив в тъмнозеления костюм. Изглежда се подиграваше с нея, като отлично съзнаваше реакциите, които провокираше.