Шърли Бъзби - Сърце за продан

Когато Морган слезе за вечеря, бе неприятно изненадан — в трапезарията откри само Ивет, Робърт и Доминик.

— Леони ще закъснее ли? — попита той.

— Леони няма да слезе гази вечер — отговори смутено Ивет. — Малко е неразположена.

— Ясно. Ами, след като жена ми не благоволява да ни дари с присъствието си, да сядаме на масата…

Морган седна и направи знак на братята си да последват примера му.

— Всъщност — подметна той, — обяснете ми защо по-често ви виждам у дома, вместо у вас?

Робърт пламна от смущение и се покашля, за да прочисти гърлото си, но Доминик безсрамно отговори.

— Виж, Морган, много ни липсваш. Идваме единствено, за да се насладим на компанията ти.

По изражението на Морган можеше да се отгатне, че той наистина се забавлява.

Няколко часа по-късно той стоеше до прозореца на спалнята си, взираше се в нощния мрак и изобщо не му бе до светски удоволствия.

Усещаше, че Леони му се сърди, защото бе използвал майчината й любов, за да осъществи своя план. Все пак и някои моменти от деня тя изглеждаше щастлива и дори — въпреки явното й нежелание да приеме тоалетите — не му бе направила впечатление на истински вбесена.

Тогава защо не бе слязла на вечеря? Защо се мусеше? Ами ако наистина не се чувства добре?

Той замислено погледна двойната врата, която разделяше спалнята на Леони от неговата — врата, която никога не бе отварял и чийто праг не бе прекрачвал… Но… ако тя е болна?… Не трябваше ли да се осведоми за здравето й? Морган решително се отправи към вратата и я отвори.

Мракът бе почти непрогледен. Тънкият лунен сърп едва очертаваше черните контури на мебелите. Той почака очите му да свикнат с тъмнината и се плъзна в стаята. Сребристият лъч на луната пропълзя към леглото. Морган крадешком се приближи и се взря в лицето, закрито с къдрици от червено злато. Старата памучна нощница се бе смъкнала на рамото и очертаваше едната й гърда.

Желание замая Морган, той почти се подаде на увличащата сила на това властно чувство. Но един въпрос надделя. Защо бе нахлула тя в живота му?

Готвеше се тихичко да се оттегли, когато Леони изстена насън. Инстинктивно той постави ръката си върху челото й и прошепна.

— Не се бойте, скъпа.

Звукът от гласа му я събуди. Тя впери поглед в тъмния силует, който се надвесваше над нея. Полузаспала, тя не го позна веднага и за секунда в съзнанието й нахлу спомена за ужасната нощ, когато бе загубила девствеността си. Несъзнателно Леони сви юмрука си и силно удари натрапника по лицето. Ударът сцепи устната му.

— Дявол да го вземе! — изруга през зъби Морган. Сграбчи китките й, за да й попречи да разкраси съвсем лицето му.

— Спокойно, лъвице! — изръмжа той, докато Леони отчаяно се бореше.

Тя го позна и веднага се укроти.

— Вие ли сте? — попита тя колебливо.

— Да, кой друг.

— Но какво правите тук? Боже мой, Джъстин… Нещо се е случило с Джъстин?

— Не, всичко е наред.

Тя усети топлината на ръцете му върху своите и рязко ги издърпа.

— Ами добре, щом като Джъстин няма нужда от мен, вие какво правите тук? — попита тя, готова за нападение.

— Дойдох да проверя дали не сте болна. Тъй като не слязохте за вечеря, аз се разтревожих…

— Наистина ли? — попита Леони, която не се бе сетила за тази възможност.

— М-мм… Имате ли свещ наоколо? Мразя да разговарям на тъмно.

Леони забрави своята неприязън към него и протегна ръка към свещника, поставен на нощното шкафче. И тогава видя устната му, която започваше да се подува.

— Боже мой! — възкликна.

Така и подозирах — примирено заяви Морган. — Ще знам поне, че не трябва да ви будя ненадейно занапред.

Леони изпитваше угризения, че му е причинила отново болка, когато той просто бе проявил внимание. Затова предложи.

— Оставете, аз ще се погрижа.

И преди той да успее да възрази, Леони скочи от леглото, грабна една кърпа и я потопи в каната с вода, която стоеше на тоалетката.

Коленичи пред леглото и започна да почиства кръвта, която сълзеше от наранената устна.

Морган мислеше за всичко друго, но не и за устната си. Тялото на Леони бе съвсем близо, лекият парфюм с ухание на рози гъделичкаше ноздрите му. Той усети сладостна болка да свива слабините му.

Чак когато Леони се отпусна на пода, седнала на пети, за да огледа резултата от усилията си, тя осъзна колко непристойна е позата й. Пламъкът на свещта хвърляше златиста сянка върху леглото, а Морган бе ужасно красив. Погледът й се спря на отворения му халат, който откриваше гърдите и тя несъзнателно предположи, че той няма нищо йод него. Опита се да не обръща внимание на странната жар, която обля корема й. А фактът, че самата тя бе почти гола, изведнъж я порази и тя твърдо заяви.