Шърли Бъзби - Сърце за продан

Госпожа Добсън — приветлива вдовица, майка на четири дъщери — ги посрещна сърдечно. Тя професионално огледа тънката фигурка на Леони и гъвкавото телце на детето.

— Струва ми се, че някои дрехи ще са ви но мярка, без да са необходими поправки — доволно констатира тя.

Когато видя, че Джъстин разглежда стаята с вида на палавник, готов да направи някаква беля, тя побърза да добави.

— Може би трябва да започнем с пробите на малкия господин. Вашата свекърва поръча само най-необходимото. През това време разгледайте тези модели, за да изберете какво би ви подхождало.

Леони се вцепени. Едва изчака Джъстин и госпожа Добсън да излязат от салона и рязко се извъртя към Морган.

— Как си позволявате! — изсъска тя. — Как смеете да заговорничите с майка си зад гърба ми? Ние не искаме вашата милостиня! Господи! За какъв се мислите — вие и вашето семейство — че си позволявате да решавате вместо мен?

Морган замислено я наблюдаваше. Ако тя се преструваше, играта й бе забележителна.

— Защо един подарък от няколко рокли ви обижда до такава степен? Аз съм богат, а както вие сама признахте, единствената причина, която ви е довела тук, са парите. Защо ме упреквате, че харча една безкрайно малка част от своите пари за вас?

— Няма да приема от вас нищо, с изключение на това, което законно ми принадлежи!

— Защо тогава не разгледате дрехите като част от моя дълг към вас?

— Дрехи ли! И вие смятате, че аз ще прахосвам зестрата си за парцали?

— А за какво имате намерение да я изхарчите?

— Тази сума е определена изцяло за замъка Сент-Андре — отговори Леонй.

— А, да… родовото имение! — присмя се Морган. — Наистина е непростимо от моя страна, че забравих.

— Вие сте отвратителен! Проклинам деня, в който се запознах с вас!

Тук вече Морган кипна. Сграбчи китката й и я придърпа към себе си.

— Не го проклинате повече от мен! — изръмжа той. Тя бе дяволски съблазнителна. Той забрави всякаква предпазливост, отметна назад главата й и жадно впи устни в нейните. Не можеше да устои на силната страст, която се надигна в него при допира до това желано тяло, завладяло сънищата му.

Въздействието на тази целувка върху Леони бе също така могъщо. Тя се опита да се бори срещу собственото си желание. Но несъзнателно се притисна към мъжа и когато той сключи ръцете си около нея, въздъхна блажено. Устните й отговориха на целувката на Морган. Гръдта й се надигаше и горещи вълни заливаха тялото й. Чувствената й природа се събуди като най-после пуснато на свобода диво животно. Пръстите й потънаха в черните му коси и Леони инстинктивно раздвижи ханша си, като се притискаше към слабините му, щастлива от усещането, че и той е напрегнат също толкова, както и тя.

Но след известно време разумът й се върна и тя с усилие изтласка от съзнанието си насладата от неговите ласки. Рязко се изтръгна от прегръдката му и отстъпи няколко крачки.

— Нямате право да ме докосвате! — изкрещя тя, като все още се задъхваше. — Обещал сте! Няма да ви разреша повече да се приближите до мен. Само опитайте отново! Ще съжалявате, че сте ме докоснал дори с пръст!

Морган замръзна. Обхваналата го страст бавно се оттегляше.

— Малка уличница! — процеди през зъби той. — Влиза ли в плановете ви да ме дразните и да се подигравате с мен? Трябва ли да лазя в краката ви, за да докажа страстта си? Това ли е следващият ви ход? Пазете се! Тази игра не може да остане ненаказана! Ние не винаги ще бъдем сред хора. Заклевам се, че няма да ви оставя да пазите това, което така щедро предлагате!

Леони пребледня от възмущение.

— Веднага ме отведете в Малкия Боньор — заповяда тя. — Не искам да оставам тук. Не искам роклите, които вие купувате!

Морган стисна зъби.

— Не! — сухо заяви той. — Спомнете си, че сте моя жена и сте длъжна да се обличате както подобава.

— Толкова ли сте зависим от хорското мнение?

— Не, изобщо не се интересувам от него! Но вие се опитвате да превърнете ограниченията на вашия гардероб в предимство. А влагате прекалено много усилия в нещо, което е безполезно. Ще пробвате роклите, които госпожа Добсън е ушила, и ще изберем още!

Тъй като Леони направи опит да протестира, той добави с ледено учтив тон.

— Ако откажете, ще ви завлека в пробната и ще ви съблека със собствените си ръце.

Леони се почувства победена, но се опита да придаде спокойно изражение на лицето си, което обаче не можеше да излъже никого, и се поклони.

— Добре, ще отстъпя пред насилието. Ако по този начин искате да успокоите съвестта си, това си е ваша работа!