Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Добре, дечко, тръгвай — позволи Морган. — Ние ще вървим след теб.

— Вие ли измислихте тази разходка? — попита Леони, веднага след като Джъстин изчезна.

— Естествено, скъпа — отговори Морган с ангелско изражение. — Не е ли нормално, че изпитвам необходимост след толкова дълго отсъствие да прекарам деня със семейството си?

— Видяхте ли Доминик тази нощ? — внезапно зададе въпроса си Леони. — Той каза ли ви, че съм ходила да говоря със съдията?

— Да, видях го. Значи вие сте знаела, че той прекарва нощите в къщата.

Леони вдигна рамене.

— Разбира се. Не съм глупачка. Но вие не ми отговорихте. Каза ли ви той, че съм била при съдията?

— Да, каза ми.

— И не се ли сърдите?

— Не се сърдя. По-точно — вбесен съм.

Леони се стресна от огромната разлика между съдържанието на думите му и тона, с които бяха изречени. Зачака обяснението му. Мълчанието на Морган я обърка още повече. Тя свенливо отбеляза.

— Не изглеждате вбесен.

Морган се усмихна и тя потръпна, когато почувства натежалия му поглед върху себе си. Искриците в сините му очи я разтревожиха. Извърна глава. Какво ли замисляше той?… Защо бе толкова… привлекателен? Изключително привлекателен, в действителност!

— Каква игра започвате? Какво се надявате да спечелите?

Лицето на Морган помръкна.

— Тези въпроси би трябвало да зададете на самата себе си — възрази той и стисна зъби. — Предупреждавам ви също да не се опитвате да хитрувате с мен!

Той едва бе произнесъл тези думи, когато майордомът отвори двойната врата на големия вестибюл, откъдето изскочи Джъстин. Очите му блестяха от щастие.

— Ето ви най-сетне — викна той. — Побързайте! Ейбрахъм казва, че конете са нетърпеливи и че не бива…

— Ейбръхам… или Джъстин? — попита Морган, като се смееше.

В първия миг Джъстин се слиса, но после лицето му се озари от широка усмивка.

— Исках да ви накарам да побързате — оправда се той.

След минути и тримата бяха настанени удобно в каретата. Джъстин седеше между Леони и Морган и дърдореше оживено, без прекъсване. Когато потокът въпроси и възклицания намаля, Леони бе възвърнала равновесието си и можа да се присъедини към разговора на двамата, като че ли съзнанието й не бе обременено с никакви грижи.

И все пак не можеше да се отърси от една мисъл — какво точно подготвя той?

Морган управляваше майсторски впряга. Бе в такова добро настроение, че взе Джъстин на коленете си и му даде да подържи юздите. Когато Морган сметна, че започват да криволичат повече, отколкото тяхната безопасност го изискваше, и реши да поеме юздите, детето не пожела да ги пусне.

— Скоро ще имаш собствен впряг, сине — каза Морган. — Но докато пораснеш, ще управляваш само когато ти разреша.

Заинатеното изражение на Джъстин напомни на Морган за майка му. Детето отвори уста, за да протестира, но Леони отвлече вниманието му.

— Виж, Джъстин! — възкликна тя. — Там има лисица!

Джъстин веднага забрави основанията си за протест и с любопитство проследи малката рижа лисица, която се шмугна в храсталака.

Леони се отпускаше все повече и повече, започваше да се усмихва и да изпитва удоволствие от разходката.

— На някое специално място ли отиваме? — попита тя.

— Имам нещо предвид — отговори нехайно Морган. Но първо ще обиколим Боньор. За щастие още е рано и горещината е поносима.

Той ги разведе из плантацията и Леони изслуша обясненията му с интерес. Въпреки че продължаваше да изпитва недоверие към Морган. Леони трябваше да признае, че той полага особени грижи да й се хареса.

— А сега къде отиваме? — поинтересува се тя, когато видя, че вместо да поеме обратния път към конюшните, Морган насочва каретата по тесен път, който се виеше покрай реката.

— Още не сме закусили. Знам едно много приятно местенце, където можем да похапнем. Сигурен съм, че и вие го знаете…

Разбира се Леони се досети. Спомени, които би искала да заличи, заляха съзнанието й, но прие ръката на Морган, протегната да й помогне при слизането от каретата.

Водопадът весело бълбукаше и огромният явор хвърляше сянката си върху тревния килим — също както в деня, когато се бяха любили. Леони почервеня от срам и прониза с поглед Морган, докато той разстилаше едно одеяло и поставяше върху него кошницата с провизиите.

Джъстин бе възхитен и се зае старателно да изследва околностите, без да се интересува от възрастните.

Известно време Леони остана близо до каретата. Морган се изтегна удобно под дървото с ръце под главата и я повика.