Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Но не и такива, които вече е раздал! Забравете тези глупости и се занимавайте с нашата работа. В противен случай мога ненадейно да открия, че вече нямам нужда от услугите ви!

Ашли настоя.

— Да предположим, че сегашните обитатели на замъка са шпиони, които работят за англичаните заедно със заподозрения, който следях?

Гримасата на Фуше трябваше да се приеме за усмивка.

— В този случай нещата стоят съвсем различно.

И точно тогава късметът за втори път споходи Ашли. Той откри, че семейство Клутие, което живееше в замъка Сент-Андре, е част от група съзаклятници, чиято цел е убийството на Наполен!

Ашли постави доказателствата на бюрото на Фуше и попита триумфално.

— И сега какво ще отговорите на иска на моята съпруга?

Фуше студеното изгледа.

— Е добре, господине, ако вие можете да доведете съпругата си тук, във Франция, и ни представите доказателство, че тя наистина е последната потомка на рода Сент-Андре, възможно е нашият славен император да склони да възстанови собствеността на рода и върху имението.

Ашли се поклони.

— Утре тръгвам за Америка — заяви той. — Когато се върна, ще ви покажа всичко, което искате: жената, брачното свидетелство и всички документи за нейния произход и самоличност.

И когато Морган се върна от Батон Руж, Ашли вече три седмици плаваше в открито море. Бе предприел това пътуване с единственото намерение да открие Леони и да я заведе във Франция. Обаче изведнъж си спомни, че има да урежда една сметка с братовчед си.

Когато разбра, че Морган се е върнал от Батон Руж, Леони изпита странно чувство на радост, която потисна незабавно, припомняйки си, че този човек е нейният най-заклет враг.

Дори когато видя Морган да държи Джъстин на ръце, Леони не се успокои. Гърлото й бе стегнато и тя едва успя да произнесе.

— Господине, добър… ден… После се съвзе и продължи. — Мърси ми съобщи, че сте се върнал. Надявам се, че пътуването е било приятно.

Морган се изненада, когато усети как при вида й сърцето му започна да бие по-бързо. Той не бе очаквал такава реакция от самия себе си.

Морган заспа късно. Радостта на Джъстин му попречи да си легне навреме и го развълнува. Когато детето научи за завръщането му, то се втурна в спалнята на Морган с убеждението, че ще бъде посрещнато сърдечно. Започна да скача върху широкото легло с такъв ентусиазъм, че Морган сдържа недоволството, което бе на устата му. Джъстин го прегърна силно и призна с обезоръжаваща искреност.

— Ох, татко, колко ми липсвахте!

Вълна от нежност заля Морган — толкова могъща, че той се изуми. В този момент престана да се съпротивлява, да си търси оправдания, за да запази дистанцията между тях.

Морган бе объркан. Съзнаваше, че е повлечен по нанадолните, от което се страхуваше. Бе на ръба да се влюби в тази изключителна дребничка жена.

— Не — отговори той, — пътуването изобщо не бе приятно. А би могло да бъде, ако вие бяхте дошли с мен — вие и нашият син.

Леони стъписано го изгледа. Преглътна нервно и побърза да каже.

— Джъстин всеки ден очакваше с нетърпение завръщането ви. Липсвахте му много.

— Наистина, татко — потвърди Джъстин, като увисна на врата на Морган.

Морган се усмихна на детето.

— Ти също ми липсваше — каза той. — А на вас, скъпа, тежеше ли ви отсъствието ми?

Леони отвори уста да отговори рязко и отрицателно, но не посмя. Под въпросителния поглед на Джъстин тя промърмори с леко дрезгав глас.

— Да.

Морган се възползва от предимството, което му даваше присъствието на детето, и подметна с подигравателна усмивка.

— Аз наистина се отегчавах без вас, скъпа. Не престанах да мисля и за двамата.

По очите на Леони ясно личеше, че тя не вярва и на една негова дума, но изглежда това също я смущаваше. Морган бе доволен от резултата и спря да я обърква.

— Джъстин и аз решихме да се разходим с новата карета, която е пристигнала, докато ме нямаше — каза той. — Ще ни доставите радост, ако и вие дойдете с нас. Дори помолих Мами да ни приготви лека закуска.

Леони отново отвори уста, за да откаже, но — както бе предвидил Морган — Джъстин отново наля масло в огъня.

— О, да! Мамо! Елате с нас… Кажете „да“! — замоли се той.

Какво можеше да направи Леони?

— Разбира се, синчето ми — отговори тя, като хвърли яростен поглед на Морган. — Разбира се, че ще дойда с вас.

Джъстин избухна в щастлив смях и пусна Морган.

— Ще кажа на Ейбрахъм да изкара каретата.