Шърли Бъзби - Сърце за продан

Леони отчаяно търсеше причина, за да критикува изработеното от госпожа Добсън. Но за нещастие не успя да открие никакъв недостатък. Всичко бе прекрасно, а Леони бе прекалено женствена, за да не оцени малките чудеса, излезли изпод ръцете на шивачката.

Ноел бе поръчала само две бални рокли. Едната бе от златистожълта коприна и с нея Леони приличаше на кралица. Другата бе от зелен сатен и подчертаваше цвета на очите й. Всекидневните рокли още не бяха готови, но госпожа Добсън обеща, че ще се постарае да завърши няколко от тях за другия ден. Уговориха се да ги изпрати в Малкия Боньор заедно със златистожълтата рокля, която трябваше малко да се скъси.

— Ще ми е необходимо още малко време, за да довърша и зелената рокля — добави госпожа Добсън. — Не мога да я направя преди сряда заедно с останалите. Това късно ли е?

Леони беше във възторг от чудесата, които бяха разстлани пред очите й, и не отговори.

— Чудесно! — каза Морган вместо нея.

Леони направи опит да устои на примамливата прелест на тоалетите, които госпожа Добсън предлагаше, но преди всичко тя беше жена. Стоеше като гладно хлапе пред витрината на сладкарски магазин и с поглед изяждаше муселините, дантелите и украшенията, като приемаше всички предложения на шивачката. Оставаше да изберат и обувки. Госпожа Добсън внимателно измери малкото краче на Леони и пое задължението да изпрати да пробва няколко чифта, за да може Леони да направи своя избор.

Леони премери всичко, но внимателният поглед на Морган, впит през цялото време в нея, разваляше удоволствието. За щастие присъствието на Джъстин крепеше настроението й. Въпреки че започваше да скучае, неговият ентусиазъм към балната златистожълта рокля бе почти толкова бурен, както и на майка му.

— О, мамо! Колко сте красива! — извика детето. — Нали, татко?

Морган, който не отделяше очите си от Леони, отговори дрезгаво.

— Да, синко, красива е! Невероятно красива!

Изречението не бе продиктувано от правилата на доброто възпитание. Леони наистина бе прелестна. Роклята се спускаше по тялото й, като очертаваше прекрасно оформените гърди, кръшния кръст и женствения ханш, а цветът само засилваше златистите точици в очите й и блясъка на спуснатите коси.

Морган затаи дъх, желаеше я почти до болка… и изобщо не се интересуваше каква игра е замислила.

Лицето на Леони изразяваше изненада, примесена с удоволствие. Удоволствие от прекрасната, елегантна рокля. Тя дори забрави присъствието на Морган. Очевидно беше щастлива и Морган усети, че е готов да й купи стотици и стотици рокли, само и само да вижда сияйното й лице. Едва след миг Морган вътрешно се подигра със себе си…

Обратния път към Малкия Боньор изминаха почти в мълчание. Самият Джъстин не бе склонен да бърбори. Морган бе потънал в мислите си. Сиря пред къщата, свали Леони и Джъстин и отиде да прибере каретата. Детето тръгна към кухнята, за да вечеря и Леони потърси убежище в летния павилион. Искаше да проясни съзнанието си.

Тя се сви на кълбо в едно кресло и се загледа във спускащите се като водопад преплетени глицинии. Помъчи се да проумее поведението на Морган. „Той пак се е променил — каза си Леони. — Преди заминаването му за Батон Руж се държеше толкова противно, а сега… той е толкова… толкова… предразполагащ…“

Потънала в размисъл, тя откъсна цвят бледолилава глициния и несъзнателно започна да къса листчетата му. Защо не бе побеснял от посещението й при съдията Денджърмонд? И защо тя го намираше толкова привлекателен?

„Ето че намесвам чувствата в работата — призна си тя. — Няма да допусна тази грешка в бъдещите си отношения със Слейд!“

Решението възвърна част от увереността на Леони и тя бавно се отправи към къщата, като си повтаряше как е длъжна да се държи занапред с Морган Слейд.

Прибра се в стаята си, след като мина през стаята на Джъстин, който се бе разположил като малък принц. Поръча да й приготвят банята и чак когато се отпусна в сапунената вода, Леони осъзна, че трябва да преустанови тези семейни събирания на храна около масата и това подобие на съпружеско щастие. Отсега нататък щеше да отказва да участва в тази странна комедия.

Рязко изскочи от водата, ухаеща на рози, отказа помощта на Мърси и спокойно заяви.

— Нямам нужда от теб тази вечер. Ще вечерям в стаята си. Помоли Мами да ми приготви нещо и прати някой да донесе храната след час.

Мърси се ококори, но като видя заинатеното изражение на господарката си, вдигна рамене и се подчини.