Шърли Бъзби - Сърце за продан

Мърси дойде да съобщи, че Морган ще изпрати някой да помогне при събирането на багажа им. Мърси не спря да венцеслави Морган — толкова красив… толкова добър… толкова щедър. Каква прекрасна къща бе Малкия Боньор! Как младата господарка ще бъде щастлива с такъв прекрасен съпруг! Леони скърцаше със зъби и трудно сдържаше думите, които пареха устните й.

Въпреки отново избухналия гняв, Леони не можеше да надвие любопитството си. Снощи Морган се бе защитавал, бе отричал енергично, че знае за нейното съществуване. А тази сутрин изглежда не само си бе спомнил, но и бе решил да се отнася с нея като с негова жена. А Морган Слейд, с когото се бе запознала в Ню Орлиънс, направо бе алергичен към брака, а и след пропуснатата първа брачна нощ Леони бе убедена, че той никога не би я избрал за съпруга. Освен ако този рязък обрат в поведението му не криеше планове за отмъщение.

Обезсърченият Морган бе потърсил убежище в стаята, която възнамеряваше да направи свой кабинет. Два огромни прозореца гледаха към гората, а други два — към градината. Дълъг кожен диван заемаше почти цялата стена, а между две библиотеки от акажу бе поставено голямо дъбово бюро. Един френски прозорец гледаше към вътрешния двор, където домакинът можеше да се поразходи, когато пожелае. На пода краката потъваха в дебел мек килим. Плътни завеси от ръждиво кадифе украсяваха прозорците. При всякакви други обстоятелства Морган би одобрил обзавеждането на кабинета.

Той седеше зад бюрото и си играеше с гъшето перо, като размишляваше върху всичко, което бе научил от сутринта. В действителност фактите бяха малко — със съжаление установи той. Всичко потвърждаваше историята на Леони. Явно тя не бе оставила нищо на случая и всеки от антуража й игреаше ролята си до съвършенство.

Още повече — всеки се бе въплътил в своя герой като във втора кожа. Докато Морган разпитваше прислугата, забеляза окаяното състояние на двете каруци и мулетата. Дрехите на негрите бяха чисти и спретнати, но протрити от носене. А що се отнася до нощницата на Леони — със сигурност нито една амбициозна мошеничка не би облякла нещо подобно. Джъстин също не бе облечен много по-добре от негрите. Единствено роклята на Ивет свидетелстваше за известен стремеж към елегантност, но бе ушита от евтин плат. Морган познаваше в детайли женските тоалети. Бе плащал прекалено много сметки при шивачките, за да не бъде в течение на тези тънкости.

Какъв извод тогава трябваше да направи от събраните сведения? Че малката му женичка бе подготвила старателно удара си? Че всички думи, които излизаха от устата й, бяха потвърждавани от нейните придружители? Е, сега бе напреднал доста — обременен с жена, която не желаеше, и с едно дете, което не бе негово.

Морган отлично разбираше защо родителите му бяха повярвали, че откриват прилика между детето и него. Но тези непокорни черни коси и тази волева брадичка не бяха изключително притежание на семейство Слейд. Много други мъже имаха подобни белези.

За момента бе необходимо той да изиграе добре картите, които държеше в ръцете си. А колкото до госпожа Леони — той щеше да отпусне примката засега, но щеше да бди и да затегне възела, когато тя изчерпеше номерата си.

През това време Морган реши да изпрати някого до Ню Орлиънс, за да проучи миналото й и как се бе сдобила с доказателствата за брака. Може би щеше да извади късмет и да открие някакъв малък пропуск в твърденията й, който да му позволи да я разобличи. А докато чакаше, той щеше да се възползва от всички права и предимства, които се полагат на един законен съпруг.

Проточиха се пет дни. Пет мирни на пръв поглед дни, но под повърхността бушуваше вулкан.

Джъстин бе безкрайно щастлив. На следващия ден след настаняването им в Малкия Боньор той получи своето пони, „черно като гръмотевица“, и оттогава обожаваше Морган. Всичко, което Морган правеше, получаваше неговото пълно и абсолютно одобрение. И Морган не можеше да направи и крачка, без Джъстин да е по петите му.

Като гледаше как Джъстин подтичва в тръс след Морган, Леони жестоко се измъчваше, а недоверието, което изпитваше към Слейд, непрестанно нарастваше. Само те двамата знаеха истината за първата им брачна нощ и тя неведнъж си бе задавала въпроса защо той толкова лесно прие детето. И при това, като че ли го обичаше. Във всеки случай Морган нито веднъж не се опита да откаже на момчето да го придружи. Колко пъти Леони бе виждала как синът й тича след Морган и крещи: „Татко, татко, почакайте ме!“ И Морган спираше, вдигаше го на ръце и го качваше на раменете си. Понякога те отиваха на разходка с конете — Морган, яхнал нетърпеливия Тампет, и Джъстин — възседнал своето пони, наречено Тонер 16 16 Tonnerre (фр.) — гръмотевица. — Б.пр. .