Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Какво отношение към майка! — пошегува се тя. — Ще ти кажа аз… Ще те затворя в мазето, за да те накажа, но преди това ще те схрускам…

Джъстин скочи върху нея и увисна на врата й.

— О, мамо, обожавам ви! — възкликна той невъздържано.

— И аз те обичам — каза тя и го залюля в прегръдката си.

— А дали татко ще ни обича? И двамата? — попита детето, като в гласа му се прокрадваше тревога.

Леони се поколеба, като се чудеше какво да му отговори. Морган, който от известно време наблюдаваше от прага на вратата играта им, заяви вместо нея.

— Не виждам какво може да ми попречи.

Леони се стъписа. Цялата й радост се изпари. Морган стоеше облегнат на прага на вратата със скръстени на гърдите ръце. Той веднага забеляза промяната в настроението й. За миг прелестното създание, което толкова безгрижно играеше с детето си, се превърна в една изключително враждебна млада жена. Морган бе дошъл с намерението да съобщи на жена си, че тяхната нова къща ги очаква. Но гледката на играещата със сина си Леони го прикова на място. Той с болка си спомни, че Стефани не обичаше Филип да идва в стаята й и да я безпокои. Морган ги съзерцаваше с известна завист. Нещо се пробуди в дъното на душата му — някакво чувство, което той считаше, че е неспособен да изпита отново. И ако бе осъзнал зараждането му, той щеше да се бори с всички сили и да се въоръжи старателно против подобен вид слабост.

Джъстин широко отвори учудените си очи.

— Вие ли сте моят татко? — попита той и затаи дъх в очакване.

Ужасеният поглед на Леони и неговото собствено нежелание да наскърби момчето продиктуваха на Морган отговора.

— Така изглежда. Искаш ли да бъдеш мой син?

Джъстин не можеше да си даде сметка за напрежението, което искреше между двамата възрастни. Той наклони главата си настрани и рече предпазливо.

— Да, ако ми хареса.

Морган се усмихна и закачливо разроши непокорните коси на детето.

— Ами тогава ще опитаме ли?

Джъстин не бе срамежлив и тъй като не бе възпитан в недоверие към непознати, прие без да се колебае.

— О, да — каза той. — Никога не съм имал татко.

Каквото и да мислеше Морган за личността на майката, той не можа да устои на обаянието на Джъстин. Бе загубил Филип и въпреки че си бе наложил да потиска всякакви чувства, той не успя да прогони умилението, което изпита при вида на палавото малко момче с черни коси. Почти на възрастта на Филип.

Джъстин хареса този едър джентълмен и без да забелязва рязката студенина на майка си, чистосърдечно предложи.

— Искате ли да поиграете с нас? Ние тъкмо се сражавахме. Само че вашите възглавници са добре натъпкани, не като тези у дома.

Леони незабавно реагира.

— Не! — намеси се тя. — Татко ти има работа, а аз трябва да се облека.

Морган спокойно седна на леглото.

— Съвсем не! — възрази иронично той. — Ще бъда много щастлив, ако участвам във вашите забавления.

Леони прехапа устни.

— Не тази сутрин сухо каза тя.

Тя се надяваше, че нейният противен съпруг ще излезе от стаята и тя ще може да направи сутрешния си тоалет. Никога не бе обръщала особено внимание на тялото си, но погледът на Морган, който безсрамно я събличаше — а тя не беше кой знае колко облечена — ужасно я притесняваше.

Морган се наслаждаваше на смущението й, знаеше обаче, че присъствието на детето ще я принуди да го търпи. Той използва това предимство и се изтегна на леглото с ръце на тила.

— О, скъпа, протестирам! Защо ни отказвате това удоволствие — и на Джъстин, и на мен?

Леони изпита бясно желание да го удуши с възглавницата. Но Джъстин, който нямаше задръжките й, взе друга възглавница и я метна върху главата на Морган, който му я върна. Двамата се смееха. Разрази се шумна битка, но Джъстин не забеляза, че майка му се въздържа от участие в нея. Докато отбиваше нападенията на детето, Морган усети, че Леони се опитва всячески да избегне допир до него.

Очите му светнаха и той се приближи до Леони. Преди тя да успее да отгатне намерението му, той я хвана през кръста и я притисна към себе си. Надвеси се над нея и впи устни в нейните. Внезапно по тялото му пробяга вълна сладострастие.

Леони бе прекалено стъписана, за да реагира веднага. Преди да успее да се възпротиви, тя установи не само че тази целувка й е приятна, но усети и отклика на собственото си тяло. Ужасена, тя отблъсна Морган с всички сили.

Той веднага я освободи от прегръдката си. Леони се сви като уплашено животно. Гръдта й бурно се повдигаше, тя се задъхваше и едва произнесе.