Шърли Бъзби - Сърце за продан

Доминик внимателно наблюдаваше брат си.

— Тя не иска да заема мястото на законна съпруга — бавно каза той. — Дори аз проумях това. Тя държи единствено да възстановиш зестрата, която си получил от дядо й. Според нея това е и единствената причина, която я е накарала да дойде.

— Пари? — промърмори Морган, като си придаде възможно най-простодушен вид. — Мислиш ли, че ако й платя, тя ще изчезне от живота ми толкова бързо, колкото се появи?… Цялата тази история ми понамирисва на изнудване, не мислиш ли?

— Виж, Морган, тя трябва да отгледа детето си. Ще загуби къщата си. Прояви малко човечност, по дяволите! Затънала е до шията, а тази зестра е единствената й надежда за спасение. Не, не мисля, че това е изнудване. Но започвам да си задавам някои въпроси по отношение на теб.

Морган стисна зъби.

— Благодаря ти, братко — студено заяви той. — Ето всичко, което исках да разбера. Чудно само как се съгласи да поговорим.

— Морган, аз… съжалявам — промълви смутен Доминик. — Положението е толкова заплетено, че се обърках. Никой не може да повярва, че ти си постъпил така, както тя твърди. И все пак доказателствата, които притежава, са неоспорими.

— Един подпис може да бъде подправен.

— Наистина, но самата Леони е убедителна. Освен това по онова време ти беше в Ню Орлиънс. Точно когато сватбата се е състояла.

— Добре. Значи нямам избор. Поздравления, Доминик!

— Какво ще правиш?

— Ще си призная всичко. Ако искаш да присъстваш на изповедта на гнусния измамник, побързай. Облечи се и се присъедини към семейството в трапезарията.

— Чакай! — извика Доминик.

Но Морган вече бе излязъл. Яростта му отново бе пламнала. Направи нечовешко усилие да се овладее, като се упрекваше за поведението си. „Ако започваш да гледаш отвисоко всеки, който си позволи и най-малката забележка, ще провалиш собствения си план!“ В никакъв случай не биваше да забравя ролята, която бе решил да играе. Един мъж, който бе успял да заблуди агентите на Наполеон, трябваше да бъде на висота пред тази уличница. Въпреки всичките си доводи, Морган изгуби няколко минути, преди да се овладее, за да се изправи пред останалите членове на семейството си. Излезе да се поразходи малко. Поемаше дълбоко въздуха, за да се изпълни със спокойствието на природата, което да угаси гнева в сърцето му.

Морган не бе човек, който лесно губи самообладание и обикновено бе безразличен към мнението на другите. Но сега си даваше сметка, че измяната на собственото му семейство дълбоко го наранява.

Направи отчаян опит за момент да забрави мисълта за отмъщение и да избистри съзнанието си. Когато най-после възвърна хладнокръвието си, той тръгна усмихнат към къщата. Но пред вратата на трапезарията се поколеба. Имаше ли друг изход? Със сигурност не. Колкото повече отричаше твърденията на Леони, толкова повече съюзници преминаваха в нейния лагер. А ако той се предадеше, тя щеше да бъде в ръцете му. Морган предварително се поздравяваше, когато си представяше физиономията на Леони, хваната в собствения си капан. Той блъсна вратата и с твърда крачка влезе в трапезарията, готов за сражението.

Още бе рано, а и след бурната нощ не всички се бяха събрали около масата. Само Матю и Робърт бяха станали. Морган се престори, че не забеляза внезапното мълчание, което посрещна появата му.

— Добър ден — каза той небрежно. — Надявам се, че сте спали добре въпреки снощния инцидент.

— Ти обаче явно достатъчно си отпочинал — промърмори Матю. Очите му, оградени с тъмни кръгове, свидетелстваха за безсънната нощ, която бе прекарал.

— В действителност не можах да мигна — призна Морган, като постави в чинията си парче бекон и порция бъркани яйца. — Само че сметнах, че една разходка на кон, последвана от гореща баня, прави чудеса и помага на мисълта… Трябва да опитате…

— Радвам се, че можеш да се възстановяваш толкова бързо — сухо каза Матю.

— Признавам, че появата на Леони доста ме изненада — започна Морган. — Но размислих и стигнах до извода, че една съпруга може да ми бъде само от полза. Така или иначе бях на път да се обвържа с Мелинда. Излиза, че не съм противник на бракосъчетанията.

Матю направо изгуби дар слово, а Робърт успя да се възмути.

— Как можеш да се шегуваш с толкова сериозни неща!

— Е, в крайна сметка сватбата не е погребение — възрази Морган.

— Не исках да кажа това…

— Знам какво си искал да кажеш, Боб — прекъсна го Морган.

Матю бе успял да се съвземе. Той се вгледа в лицето на сина си и твърдо попита.