Шърли Бъзби - Сърце за продан

Когато се настани в каретата, която щеше да я отведе в Боньор, Леони трескаво прехвърли в ума си събитията от вечерта. И омразата, която бе изпитала към Морган, отново избухна. Той наистина е отрепка! Как дядо й бе могъл да се излъже до такава степен в него! Леони се питаше как и собствената й памет можеше да й погажда такива номера. Тя пазеше спомена за безволев отпуснат мъж. А нито мрачното лице на Морган, нито твърдите му изсечени черти изразяваха мекушавост.

Леони наистина го презираше. Но може би щеше да го сметне за привлекателен, ако не бе опознала истинската му същност. Когато той бе стиснал ръката й, нещо в нея бе откликнало при допира на стоманените му ръце. Това прозрение я разбунтува. Не, в никакъв случай не можеше да изпитва симпатия към такова чудовище! И възмутена от самата себе си, тя отхвърли тази невъзможна мисъл.

Ноел очакваше Леони и Ивет в обзаведения с вкус вестибюл и ги посрещна с ледена учтивост. Тя не можеше да забрави лесно, че тази млада особа е причинила сериозни неприятности на сина й. Дори и да казваше истината! В действителност Ноел просто не знаеше на какво да вярва. Морган не бе направил опит да отхвърли обвиненията на младата жена, но майка му го познаваше — когато се чувстваше наранен или обвинен несправедливо, нейният Морган се затваряше в себе си и отказваше да се защитава.

След Леони и Ивет се появи Матю с Джъстин на ръце. В отговор на мълчаливия въпрос на жена си, той простичко каза.

— Вижте сама.

Ноел се приближи и жадно впи поглед в заспалото дете. Усети, че сърцето й ще се пръсне. Пред очите й беше петгодишният Морган!

— Сигурно сте страшно изморена — обърна се тя към Леони. — Елате с мен — думите й прозвучаха по-приветливо. — Приготвих няколко стаи за вас. Нашият майордом ще настани слугите ви в помещенията за прислугата. Така че няма за какво да се безпокоите.

След няколко часа Леони спеше дълбоко в най-удобното легло, в което бе лягала през живота си. Ивет бе в съседната стая и бе настояла да вземе Джъстин при себе си.

— Сутринта ще стане рано. Ще го поема аз, защото ти имаш нужда от почивка — заяви тя.

Прекалено изтощена, за да започне да спори, Леони отстъпи. И се събуди чак по обяд, въпреки намерението си да стане в ранни зори.

Докато тя спеше, бяха се случили доста неща. Морган не бе губил времето си и бе обмислил план, който със сигурност нямаше да се хареса на Леони.

Докато тя беше спала непробудно, Морган не бе мигнал цялата нощ. Спалнята му бе доста отдалечена и вместо да заспи, той бе подклаждал озлоблението си към нея — заради безсрамните й лъжи. Бе настроен и срещу баща си, който бе попаднал в капана на прекрасните й очи. Никога не бе изпитвал такъв гняв, нито пък подобен смут. Знаеше, че е невинен, но тя бе успяла да убеди цялото му семейство в неговата вина.

Бесен, Морган не можеше да заспи. Стана и закрачи из стаята, като напразно се опитваше да се успокои. В края на краищата се облече и се отправи към конюшните. След няколко минути вече пришпорваше любимия си жребец Тампет.

Морган дори не оседла животното. Препусна като луд, като си припомняше своите приключения. Ездата му донесе успокоение. И когато на хоризонта проблеснаха първите лъчи на зората, той вече бе в състояние да погледне трезво на проблема, появил се с ненавременното втурване на Леони в живота му. Морган трябваше да победи малката интригантка на собствената й територия. Трябваше да измисли начин да използва срещу нея законните наглед документи, които притежаваше. Но как?

И каква бе ролята на Глейрод Истън в постановката? Може би той бе измислил всичко, а тя бе само маша в кроежите му. Морган се съмняваше в това. Леони Сент-Андре съвсем не приличаше на жена, готова да играе ролята на марионетка.

Ако тя се стремеше единствено към парите, щеше да е най-лесно да й даде исканата сума и да я пусне да си замине. Но точно това го отвращаваше. Той никога не се бе женил за тази уличница и нямаше да задоволи претенциите й. А и проблемът не можеше да бъде решен по този начин. Когато тя си отиде, той ще трябва да убеждава семейството си, че е една изпечена лъжкиня.

Че е играла театър само и само да измъкне парите му.

Не, скоро Леони трябваше да разбере, че Морган Слейд не е мечтаната лесна плячка. И до деня, в който ще получи доказателствата за нейната измама, той трябваше да държи нещата в свои ръце.

Внезапно Морган се озова на широка поляна, а в средата й се издигаше къща, представляваща Боньор, но в много по-малки размери. Морган рязко дръпна юздите, в главата му започваше да се избистря един план.