Шърли Бъзби - Сърце за продан

Личфилд беше на петдесетина години. Бе служил при дук Лийфорд — и не пропускаше да го изтъкне пред Морган при всеки удобен случай. Вършеше работата си с изтънчен професионализъм и дори бе благоволил да се заеме с изпълнението на някои поръчения, които Морган не можеше да повери на никой друг. Но всеки път, когато господарят му го молеше да извърши нещо извън преките му задължения, Личфилд се подчиняваше с недоволно изражение на накърнено достойнство.

Във външността му нямаше нищо забележително — бе среден на ръст и склонен към напълняване. Започваше да оплешивява — за беда точно над челото. Имаше кръгли очи, дълъг нос, малки уста със тънки устни — накратко: едно напълно безизразно лице, което бе много изразително. Или, както отбелязваше Доминик, Личфилд бе напълно способен да пресече млякото само с един поглед.

В този момент по лицето на Личфилд бе изписана дълбока погнуса.

— Би ми било трудно да не ги науча — каза той. — Всички шушукат.

— А вие вярвате ли на приказките им?

— Не — презрително отсече Личфилд.

— Ами в такъв случай, приятелю, сте единственият.

— Наистина ли, господине?

— Да, Личфилд. И скоро ще установите, че сте се излъгал. Май че ще се окажем със семейство на ръце… това ще рече не само съпругата ми, но… и очевидно моя син.

— Така ли? — рече с безразличие Личфилд.

— Да, точно така. Затова ще постъпите правилно, ако започнете да събирате багажа ми. Още тази вечер се преместваме в Малкия Боньор.

— Да, господине — каза Личфилд все така невъзмутимо. — Ще се погрижа всичко да е готово.

Доволен, че е пристъпил към изпълнението на плана си, Морган излезе от банята. След четвърт час той решително се отправи към стаята на Доминик, облечен в елегантен маслиненозелен костюм. Влезе, без да си направи труда да почука. Доминик още спеше. Морган рязко дръпна дебелите завеси и слънчевата светлина заля стаята.

Един лъч попадна на лицето на Доминик, който се обърна по корем, като изръмжа нещо. Морган не обърна никакво внимание на възмущението му. Хвана го през кръста и го обърна по гръб.

— Събуди се, братленце, трябваш ми…

Доминик отвори още сънените си очи.

— Морган, даваш ли си сметка колко е часът?

— Малко след осем, мисля…

Доминик изруга през зъби и понечи да завре глава под възглавницата, но Морган нямаше намерение да му позволи подобна волност.

— Дом, събуди се — настоя той. — Искам да ти задам няколко въпроса. За снощи. Бързам!

Доминик знаеше, че щом е решил, Морган няма да го остави да заспи отново, и се предаде. Разтърка очите си, прекара ръка през разчорлената си коса и примирено измърмори.

— Добре де! Какво искаш да ти кажа?

Морган седна на ръба на леглото.

— Искам да ми кажеш какво е мнението ти за… съпругата ми.

Доминик подозрително изгледа брат си.

— Защо? Какво си намислил? Какво смяташ да правиш?

— Нищо лошо, скъпи братко — невинно отговори Морган. — Ще призная, че е моя жена. Какво друго искаш да направя?

Доминик свъси вежди.

— Мислех, че никога не си я виждал. Във всеки случай трябва да я познаваш по-добре от мен, ако си се оженил за нея.

— Ако? Ти имаш ли съмнения?

— Историята й звучи убедително. И все пак ми е трудно да повярвам, че ти си постъпил така, както твърди тя. За момента не зная на кого да повярвам и подарявам на двама ви моето съмнение.

— Щедрият Доминик!

— Постави се на мое място. Тя притежава тези проклети документи, върху които се мъдри твоят подпис. И не е коя да е. Изискана е от горе до долу. Освен това татко мисли, че детето е одрало кожата ти… когато си бил на неговите години…

Морган вдигна рамене.

— Разбира се, щом си е втълпил, че ми е жена.

— Може би си прав в това отношение. Но как ще обясниш свидетелството за брак или обещанието за възстановяване на зестрата.

— Точно така. Какво друго знаеш за нея… освен че е толкова изискана?

— Нищо. Разбрах, че когато дядо й узнал от лекаря си, че не му остават много дни, уредил сватбата. Тя твърди, че той те е срещнал при Гайозо и си помислил, че ти ще си идеалният съпруг на внучката му. В действителност тя нямала никакво желание да се омъжва за теб… По един или друг начин била принудена… Но нали ти също бе там. Чу всичко, което чух и аз…

— Надявах се, че след като си тръгнал моята скъпа… съпруга е измислила още подробности, които би пропуснала в мое присъствие.

— Например?

— Например защо е чакала толкова години, преди да се представи. Защо не е дошла веднага след раждането на детето? Защо чак сега иска да заеме мястото на законна съпруга?