Шърли Бъзби - Сърце за продан

Личфилд вече опаковаше дрехите на господаря си.

Морган отиде да види прислугата на Леони. Ейбръхам, Мами и останалите се бяха заели с подреждането на багажа си в двете тухлени къщички, определени за тях.

Мами бе уточнила, че те са на служба при Леони, но са свободни негри. Но Морган умееше да бъде убедителен, когато пожелаеше, и Мами не се колеба дълго, преди да приеме да работи при новия господар. Другите последваха примера й. Разбира се Малкия Боньор не можеше да се сравнява със замъка Сент-Андре, но щяха да свикнат лека-полека.

Тази сутрин в Малкия Боньор цареше трескаво оживление, но Морган бе организирал добре работата. С дузината прислужници, които изпълняваха заповедите му, Малкия Боньор бързо се превръщаше в обитаема къща. В конюшните имаше коне, сред които и Тампет. Мами вилнееше из кухнята с помощта на две момичета. Черни дечица играеха пред редицата тухлени къщички. Малкия Боньор бръмчеше като кошер, а останалите прислужници на Морган бързаха да подреждат докарваните от имението вещи.

Когато се събуди, Леони с ужас научи, че новата й къща е готова и само очаква пристигането й. Естествено с Джъстин и Ивет. Джъстин обяви радостно новината.

— Мамо! Мамо! Събудете се. Отиваме да живеем в нова къща… С татко!

Сутринта Ивет бе успяла да го задържи в стаята си известно време, но Джъстин бе буйно момче и умираше от желание да проучи всичко наоколо. В началото той се задоволи само да разглежда през прозореца и да изследва многобройните входове и изходи, но това бързо му омръзна. Ивет вече се чудеше как да го забавлява, когато дойде поканата Джъстин да посети баба си и дядо си.

Ивет изпадна в паника. Понечи да се втурне в спалнята на Леони, за да я събуди, но след миг се овладя. Събра цялата си смелост, хвана Джъстин за ръка и последва слугата в малкия салон.

Срещата не се оказа толкова страшна, колкото си бе представяла. Матю и Ноел бяха сами в стаята. С Ивет се държаха любезно и учтиво, но цялото им внимание бе приковано в детето.

Джъстин, както всички деца, бе очарован, че е център на внимание. Баба му предложи да си вземе захаросани плодове, а дядо му го подхвърляше във въздуха. Определено бе много хубаво да си имаш баба и дядо.

От Матю разбраха, че ще се настанят в Малкия Боньор. Докато Ивет се безпокоеше как ще реагира на това Леони, Джъстин бе на седмото небе от възторг.

— Ще живеем с татко! — извика той. — И ще си имаме наша къща. И татко ще ми купи йони.

Матю отговори през смях.

— Това е нещо, което може да се уреди.

Сега, когато разглеждаше отново детето, последните му съмнения отлетяха. Той не вярваше изцяло на историята; която Морган бе разказал, но предпочиташе да мисли, че синът му е съгрешил от безразсъдство. Бе постъпил наистина непочтено, но все пак не бе нищожество, което съблазнява някое невинно младо момиче и го зарязва след това с дете на ръце.

Докато Ноел прие всичко за чиста монета. Да, Морган се бе държал зле, но той се бе опитал да поправи нещата. И не бе негова вината, ако адвокатът не е изпълнил указанията му. А нали и така бе по-добре? Ако представителят на закона бе свършил работата си, те нямаше да знаят за съществуването на Джъстин. Освен това, като се замислеше, Ноел намираше, че Леони е по-симпатична от Мелинда.

В крайна сметка всички изглеждаха доволни от обрата, който взеха събитията, дори ако някои продължаваха да се съмняват. Доминик например не вярваше изобщо на обясненията на брат си, но запази мнението си за себе си. А господин Маршъл пристигна в десет часа, за да се опита да възстанови разходите си и си тръгна вбесен, след като научи, че Морган е имал моментна загуба на паметта.

Яростта на господин Маршъл скоро бе забравена в суматохата около преместването и приготовленията в Малкия Боньор. Джъстин несъмнено бе най-развълнуван от всички. Той дърпаше нетърпеливо Ивет за ръката.

— По-бързо! Трябва да предупредим мама. Тя ще бъде толкова доволна…

Разбира се това предположение беше твърде далеч от истината. Леони не успя да схване веднага целия смисъл на пороя от думи, излязъл от устата на развълнувания й син. Тя току-що се бе събудила и започваше да се пита какво й готви днешният ден, когато Джъстин влетя в стаята като хала и се метна върху леглото.

Щастието, което изпитваше, когато държеше Джъстин в прегръдките си, накара Леони да забрави всичко останало. Детето стремглаво се хвърли върху нея и започна сутрешната битка с възглавници. Това бе техен всекидневен ритуал. Меднорусата разбъркана грива на Леони се пилееше по раменете й, зелените й очи блестяха от възбуда. Бе облякла старата памучна нощница, която се крепеше единствено на две презрамки и очертаваше ясно всички извивки на тялото й — безсрамно щръкналите гърди, тънкия кръст, стегнатия ханш. Леони седна на петите си и ловко избягна една възглавница, която Джъстин хвърли към главата й.