Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Нямате право!

— Защо не? — попита безочливо Морган. — Нали сте ми жена?

Отговорът на Леони бе заглушен от смеха на Джъстин, който се втурна към Морган, като крещеше.

— Хванах ви, татко! Победих!

Морган пренесе вниманието си към Джъстин.

— Виждам, юначе. Каква премия искаш?

Джъстин сбърчи чело.

Какво е това премия?

— Премията е награда за победителя. След като спечели, можеш да поискаш от мен всичко, което си пожелаеш.

Джъстин известно време замислено го гледаше, после нерешително каза.

— Пони?…

Морган се усмихна.

— Може да се уреди.

— Черно като гръмотевица?

— Гръмотевицата е звук, а не цвят.

— Но звукът е много черен.

Морган избухна в смях.

— Да, прав си, звукът е много черен…

— Веднага ли ще отидем при него?

— Не, не веднага. Първо трябва да се настаним в новата ни къща. Аз, ти и майка ти.

— Какво?! — задави се Леони.

— Ами да, нашата къща. Нали не сте си представяла, че ще живеем при родителите ми.

— Но това е някакво недоразумение. Ние нямаме намерение да оставаме тук. Дойдох единствено заради зестрата си. Договорихме се да не се намесваме в личния си живот…

— Но вие се намесихте в моя — прекъсна я Морган.

Леони се изчерви, забележката беше основателна, но преди да успее да каже нещо, Ивет влезе, за да потърси Джъстин. Когато видя мъжа, седнал на ръба на леглото с Джъстин на коленете си, тя смутено спря. Морган я погледна с любопитство.

На никой, дори на Доминик, не му мина през ума да предупреди Морган за сияйната красота на Ивет и той остана за миг зашеметен пред съвършенството на лицето й.

— Вси светии! — възкликна. — Коя сте вие?

Леони усети как сърцето й се свива. Тя никога не бе завиждала на Ивет за красотата й, но очевидното възхищение на Морган събуди у нея някакво чувство, което силно приличаше на завист. А мисълта, че нейният съпруг може да бъде привлечен от сестра й, изобщо не й се понрави.

— Това е моята компаньонка — Ивет Фурние.

— А, да, компаньонката — промърмори неопределено Морган.

Ако Леони бе съумяла да си придаде вид на млада жена в бедствено положение, Морган не бе очаквал да открие в нейната компаньонка неоспоримите признаци на изтънчеността. Това го смути. Той започваше да разбира защо баща му и Доминик се бяха заблудили от лъжите на Леони. „Тя не прави и една грешна стъпка!“ — помисли си той с раздразнение.

Джъстин, който бе все още в прегръдките му, усети незабележимата промяна, която се извършване в настроението на Морган. Той подръпна реверите на сакото му, за да привлече неговото внимание.

— Не ви ли харесва леля Ивет? — попита той. — Тя е много мила. След мама обичам най-много нея.

Морган веднага се овладя.

— Не виждам защо да не я харесвам, особено ако ти смяташ, че е толкова мила.

Джъстин скочи на земята и хвана Ивет за ръка. Затегли я към Морган.

— Елате да се запознаете с моя татко, лельо Ивет. Той ще ми подари пони.

Ивет се приближи малко смутена.

— Приятно ми е да се запознаем, господине — промълви тя.

Морган учтиво се поклони. Тя бе наистина прелестна, но той въпреки това предпочиташе малката зеленоока пантера.

— Е, добре, изглежда че ще съм в приятна компания. След всичките тези години ергенски живот това със сигурност ще е забавно.

Той откри със задоволство, че Леони стиска юмруци.

— Съжалявам, че трябва да ви оставя — започна той, — но ще бъда истински щастлив, чак когато ви видя в Малкия Боньор. До скоро.

Той се поклони отново, хвърли лукав поглед към Леони и излезе.

Морган едва бе напуснал стаята, когато Джъстин хукна към Леони.

— Побързайте, мамо! — замоли се той. — Толкова искам да видя новата ни къща… И да се убедя, че татко ще ми подари моето пони!

Леони се усмихна, но в душата й бушуваше ураган от чувства. Беше в капан. Не можеше да избегне пренасянето в новата къща на нейния съпруг, както не успя да отклони поканата за пристигането й в Боньор снощи.

Тя свали памучната си нощница, бързо се изми и навлече роклята, която носеше предишната вечер. Бе ужасно объркана.

Също като Джъстин, Ивен бе очарована от Морган. И докато Леони решеше непокорната си грива, те двамата не спряха да хвалят Слейд. А Леони не можеше да разсее заблудите им относно този тип. Това бе отчайващо.

И въпреки всичко тя изпитваше благодарност към Морган заради отношението му към Джъстин. Този Морган Слейд не реагираше така, както тя очакваше. Още по-зле — нейните собствени реакции я смайваха.