Шърли Бъзби - Сърце за продан

Мястото бе усамотено. Завеса от гъсто насадени дървета скриваше заливчето. Докато Морган съзерцаваше Леони, слънчев лъч пробяга по златисточервеникавите й коси и той остана поразен от почти осезаемата чувственост, която бликаше от цялото й същество. И внезапно почувства остра и прекрасна топлина, която заля слабините му. Единствено присъствието на Джъстин овладя порива му да пришпори Темпет към водата, да грабне Леони и да я притисне в прегръдките си. От сините очи на Морган струеше такава силна страст, но той не се опита да я прикрие, когато Леони усети погледа му и вдигна очи.

Конникът бе прекрасен. Гъстите черни коси се виеха около яката на небрежно отворената до кръста риза. Една упорита къдрица падаше на челото му. Краката му бяха боси — колко странно! — и той се насочваше към заливчето, като че ли възнамеряваше да скочи във водата, когато бе забелязал Леони и Джъстин. Чак когато видя надменното му изражение и изпълнения със страст поглед, Леони се сепна ужасена. Издърпа полага, която бе пъхнала в колана си, и бързо я пусна надолу.

— Търсехте ли ни, господине? — попита неловко тя.

„Господинът“ се усмихна. Въпреки претенциите й, че е негова съпруга, независимо че живееше под неговия покрив, Леони продължаваше да го нарича „господин“. Това бе нейният начин да поставя бариера помежду им. Морган реши, че ще си достави удоволствието да разруши тази преграда.

— Не точно — отговори той. — Тръгвай напред, Джъстин — добави той. — Искам да поговоря с майка ти.

Преди Леони да успее да задържи детето, то вече тичаше към къщата.

— Търсех единствено вас — уточни Морган, а очите му алчно искряха.

— Не! — викна Леони. — Няма да ме докосвате! Имам вашето писмено обещание!

— Така ли, сърце мое? — подигравателно каза Морган. — Ще ми го покажете някой ден, но не точно днес.

Леони събра полата си и хукна към гората бърза като кошута. И чак тогава осъзна своята грешка — вместо да тича към къщата, тя се отдалечаваше.

Копитата на Тампет кънтяха зад гърба й. До ушите й долиташе присмехулният смях на Морган, но тя продължаваше да тича с всички сили. Сърцето й бясно биеше, едва си поемаше дъх. Опита се да заблуди преследвача си, но не бе в състояние да се състезава с Морган и прекрасния му жребец. Изведнъж ездачът пришпори коня, който се впусна в галон, и когато настигна Леони, Морган се приведе, хвана я здраво и я метна пред себе си. Леони започна неистово да се съпротивлява.

— Не, господине! — викаше тя, като се задъхваше от гняв. — Казах не!

— Аз пък казвам да! — промърмори Морган и устните му заглушиха виковете й.

Леони напрегна всичките си сили, за да го отблъсне, но той засили натиска на устните си върху нейните и езикът му си позволи волности, които силно й напомниха за нощта, в която загуби девствеността си.

Обикновено Морган напълно контролираше и действията, и чувствата си, но сега не успя да сдържи прилива на страстно желание. И в някакво състояние на транс той направляваше Тампет все по-далеч от къщата, все по-навътре в гората.

Ездата възбуди силно както Морган, така и Леони. Мъжът усещаше могъщите мускули на жребеца, които се свиваха и отпускаха под него, и желаното тяло на Леони, притиснато до неговото. Гърдите й докосваха разголената му гръд, устните й изчезваха под неговите и Морган помисли, че ще полудее от нетърпение.

Усещанията на Леони бяха също толкова силни. Тя бе прималяла в прегръдката на мъжа, бе опиянена от неговите страстни целувки, но продължаваше да се съпротивлява. Макар да знаеше, че се защитава повече от самата себе си.

Устните на Морган дори за миг не се отделиха от нейните. Целувките му бяха толкова пламенни, че Леони изпадна в приятен водовъртеж. Блажена премала заливаше тялото й и вместо да го удари, тя изпитваше непреодолимо желание да зарови пръстите си в черните коси, да поеме лицето му между дланите си… Почти несъзнателно Леони открехна устни и отговори на целувките му.

Изминаха няколко мига, преди Морган да осъзнае, че жребецът е спрял по собствена инициатива. Вдигна глава и изненадано се огледа. Цялото му същество бе погълнато до такава степен от горещото тяло в ръцете му, че светът като че ли не съществуваше.

Гледката, която се разкри пред очите му, предизвика усмивката на Морган. Той се спусна от гърба на коня, без да отхлабва прегръдката си.

— Горичката на мадам очаква своята господарка — дрезгаво прошепна гой.

Погледът на Леони бе премрежен, като че ли се пробуждаше от някакъв сън. Пред очите й проблясваха кристалните води на реката, които подскачаха от камък на камък до малък водопад, но бе прекалено обсебена в собствените си преживявания, за да обръща внимание на природата. Осъзнаваше единствено, че се намира на полянка, оградена с дървета. А водопадът и рекичката я преобразяваха в райска градина.