Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Стига, синко — сухо отсече Ноел. — Ще ми обясниш ли какво става? Истина ли е? Тази млада особа твоя жена ли е? И дали е майка на детето ти?

Само преди час Морган енергично би отрекъл всичко. Но след като усети недоверието на баща си, той не бе настроен да защитава своята невинност.

— Тя го твърди — отговори той, а в гласа му сякаш се долавяше някаква обреченост. — Има законни документи, които носят моя подпис, и всички обстоятелства говорят, че тя казва истината.

Обратният път към Боньор бе тягостен. Ноел искаше да вярва в невинността на сина си, но неговото враждебно поведение не улесняваше добрите й намерения. Морган бе изградил около себе си стена и на всичките й въпроси отговаряше със сарказъм. Иронията му предизвикваше бясното желание у Ноел да го напляска — така, както правеше преди години, когато беше хлапе.

В това време Матю правеше опити да предразположи Леони. Но тя оставаше все така сдържана и непристъпна. Доминик се държеше учтиво. Той преценяваше фактите и прехвърляше през ума си всичките „за“ и „против“.

Надявам се, че ще свикнете с нашето семейство — говореше Матю, — то е толкова голямо, че в началото може и да се обърквате…

— О, освен Доминик и Морган имате ли други деца? — попита Леони.

— Но да! След Морган е Робърт, после близнаците Александър и Касандър. Те бяха с нас тази вечер, но след вашето пристигане Робърт ги отведе. Ще се запознаете с тях утре. Имам и дъщеря, която е омъжена в Тенеси. Ако се окаже, че вие действително сте съпруга на Морган, вероятно ще я видите със семейството й още преди Коледа.

Когато пристигнаха в страноприемницата, Леони знаеше имената и възрастта на всички членове на семейство Слейд. При други обстоятелства пътуването би й се сторило приятно, но тя бе изтощена физически и психически. Пътят от замъка Сент-Андре до Начес бе дълъг и мъчителен и Леони не бе имала време да възстанови силите си, преди да попадне в тази непредвидена ситуация. Тя отговори искрено на въпросите, които й задаваха Матю и Доминик, но стоеше нащрек. Може би те се държаха приятелски с нея, за да я излъжат по-лесно след това.

Леони се страхуваше от посещението в Боньор, но не можеше да го избегне. Бе ръководила толкова дълго своя живот и този на малкото й обкръжение сама и се опасяваше, че семейство Слейд ще я погълне и задуши. Реши да поеме отново юздите, когато пристигнат в страноприемницата, но секундите минаваха и всяка от тях затвърждаваше убеждението й, че нещата бяха поети от Слейд. За нещастие Леони бе прекалено развълнувана от събитията тази нощ и не можеше да измисли никакъв начин за бягство. „Утре!“ — обеща си тя и прекрачи прага на страноприемницата.

Ивет все още не беше легнала. Матю и Доминик останаха без дъх пред сияйната й красота. Беше толкова очарователна и възпитана, че везните се наклониха в полза на Леони. Бе невъзможно тези две прелестни млади жени да са безскрупулни авантюристки. И ако Матю бе хранил и най-малкото съмнение относно произхода на Джъстин, то при вида на спящото дете, всички съмнения отпаднаха. Матю би познал един Слейд навсякъде. Джъстин бе копие на Морган на тази възраст.

Доминик бе последвал баща си, но тъй като не бе роден, когато Морган бе петгодишен, не бе поразен от приликата. Съгласи се, че малкото момче може да е син на брат му, но… Вдигна рамене. Какво ли знаеше той за децата?

Матю обаче бе сигурен. Той постоя неподвижно известно време, като съзерцаваше Джъстин, после се обърна към Леони и промълви нежно.

— Извинете ме, че се усъмних във вас, детето ми. Достатъчно е да погледна Джъстин, за да съм убеден в искреността ви.

Леони употреби цялата сила на волята си, за да прикрие изумлението си. Господин Слейд луд ли бе? Всеки можеше да види, че нейното красиво дете няма нищо общо със сина му. С този тип с орлов поглед и изсечени черти, който я бе нагрубявал цяла вечери Сигурно Матю Слейд е човек, който приема мечтите си за действителност. Тя измърмори нещо уклончиво. Но когато видя нежността, която се разливаше по лицето на Матю, съвестта й се обади. Леони не считаше, че е почтено да го заблуждава, че Джъстин е негов роден внук. Но на този етап вече бе невъзможно да заяви, че тя няма представа кой е истинският баща на детето.

Когато Мотю призна Джъстин за свой внук, Леони изпита облекчение. Но можеше ли да позволи този благороден мъж да се привърже към детето, след като тя изобщо нямаше намерение да остава в Начес? Трябваше ли да го заблуждава, че детето е негов внук, след като отлично знаеше, че това не е така? Струваше й се ужасно непочтено да мами Матю и най-вече да лъже Джъстин. Ами ако детето обикнеше Матю и Ноел, вярвайки че те са неговите баба и дядо. Щеше ли да е справедливо след това да го откъсне от семейство Слейд? В този момент Леони така страдаше заради сина си, че Морган и проблемите, които той създаваше, преминаха на заден план.