Шърли Бъзби - Сърце за продан

Матю видя, че Морган е готов да възрази и побърза да се намеси.

— Отлична идея — започна той. — Утрото е по-мъдро от вечерта. Ще позвъните ли на прислугата да докара, каретата?

Леони се изплаши да не я забравят.

— А аз? Какво ще стане с мен? — попита тя. — Трябва ли да изчезна от живота ви, все едно че не съм се появявала?

Морган се приближи към нея и повдигна брадичката й.

— Вие, скъпа моя — каза той с подигравателна усмивка, — ще дойдете с нас в Боньор, естествено. Всички тези въпроси не могат да останат неизяснени, нали?

— Не, разбира се — отговори Леони и го изгледа високомерно.

Все така усмихнат, Морган поде с измамна благосклонност.

— Отлично. В такъв случай ще се качите в моята карета. Убеден съм, че по пътя ще открием много общи теми…

Леони усети как сърцето й бързо заби.

— Не е необходимо… — запъна се тя. — Наех стая в една страноприемница и ще прекарам нощта там.

— В никакъв случай! — възрази Морган с пресилена нежност. — Една дама, която има претенциите, че е моя съпруга, не може да прекарва нощите си в страноприемница.

Леони предпочиташе той да е груб. Учтивият джентълмен, чиито устни произнасяха любезности, докато очите му изразяваха точно обратното, направо си я плашеше. Той стоеше съвсем близо до нея и силата, излъчвана от мускулестото му тяло я ужасяваше. Не, за нищо на света тя нямаше да пътува с него нощем.

— Благодаря, господине, но предпочитам да се съобразявам най-напред със себе си — решително отсече тя. — Ако някой ми помогне да се прибера в страноприемницата, ще му бъда особено благодарна.

— Няма да съм аз! — присмя се Морган. — След шестгодишна раздяла не мога да понеса и секунда без вас!

— Скъпо дете, считам, че Морган е прав — намеси се Матю. — Трябва да останете в Боньор, докато изясним тази история. Това е най-доброто решение на проблема.

Леони се стъписа. Тя нямаше никакво намерение да нахълтва в живота на Слейд, а още по-малко да се настанява в къщата му и да претендира да бъде негова законна съпруга. Усещаше как Матю застава все повече и повече на нейна страна, но вместо това да я радва, я притесняваше. Той не бе човек, който ще позволи снаха му да прибере зестрата си и да изчезне. И ако се убедеше, че тя е действително съпруга на Морган, щеше да настоява да остане в Боньор като пълноправен член на семейството. А това Леони в никакъв случай не желаеше.

Тя не бе искала Морган преди шест години, не го искаше и сега — особено след всичко, което се случи тази вечер. Тя някак инстинктивно усещаше, че дори документът, с който той се бе отказал от съпружеските си права, нямаше да го спре, ако решеше да стане неин истински съпруг, не само по име.

Тя отчаяно търсеше някакъв изход. Морган, който внимателно я наблюдаваше, изтълкува погрешно колебанието й.

— Нещата май не се развиват според очакванията ви… — подигра й се той.

Леони му хвърли убийствен поглед.

— Не, не съвсем — призна тя. — Не бях предвидила, че ще се осмелите да твърдите, че никога не сте ме виждал.

Морган присви очи, но преди да успее да възрази, Леони се обърна към Матнз.

— Господине, не е необходимо да идвам у дома ви. Не съм сама. Освен прислугата, придружават ме и мои близки.

Леони се бе надявала, че ще успее да уреди въпроса за зестрата си и да изтрие Морган Слейд от съзнанието си, без той да разбере за съществуването на Джъстин. Но нищо не се развиваше според плана, който бе начертала. И ето че сега бе принудена да оповести подробности, които не желаеше да споделя с присъстващите.

— Виж ти! — учуди се Матю. — Мислех, че дядо ви е починал и нямате други близки.

— Да — подкрепи го Морган, като я хвана под ръка. Нали твърдяхте, че сте съвсем сама на този свят. Или забравихте някого? Може би любовника си?

Леони почервеня от гняв и рязко освободи ръката си.

— Нямам любовник — сухо заяви тя.

— Кой тогава? — попита тихо Морган.

— Имам сестра от друга майка — призна неохотно тя. — Израснахме заедно. Прислужват ни и две семейства освободени роби, които обаче не искат да ме напуснат.

Лицето на Матю просветна. Той се усмихна при мисълта че тя е придружена от компаньонка и стари слуги. Една авантюристка не пътува с подобно обкръжение.

— Не виждам с какво те биха ни пречили — каза той и погледна часовника си. — Часът е само десет и половина. Ако не губим повече време, след час всички ще сме в Боньор.

— Господине… — заекна Леони, — бих… не искам да идвам в Боньор. Вие още се съмнявате в това, което ви разказах тази вечер. Докато не изясним нещата, предпочитам да не приемам предложението ви.