Шърли Бъзби - Сърце за продан

Морган неохотно се съгласи с баща си и го последва в малкия зелен салон. Леони бе единствената жена, която присъстваше на разговора — госпожа Маршъл и госпожа Слейд бяха прекалено заети да утешават Мелинда, която бе изпаднала в нервна криза.

Балът изведнъж приключи. Гостите си тръгнаха, без да задоволят любопитството си, а злите езици веднага се развързаха. Това бе вечер, която нямаше скоро да бъде забравена.

Морган трябваше да е доволен. Вече не можеше и дума да става да се жени за Мелинда. Но той не понасяше да бъде принуждаван за каквото и да е. За нищо на света не би приел да бъде свързан със съпруга, която сам не е пожелал.

Положението бе мъчително и неловко. Леони усещаше това по-силно от останалите. Изправена пред нарастващата враждебност на мъжете, които я заобикаляха, тя започваше да губи самообладание. Не можеше да избяга по много причини. Знаеше, че казва истината, притежаваше договора, в който Морган обещаваше да възстанови зестрата й и бе забъркала в тази история прекалено много хора. Нямаше място за отстъпление.

Освен господин Маршъл, Морган и баща му, в зеления салон имаше още един мъж, който я пронизваше с очи, пълни с подозрение. Гейлорд вече бе склонен да отстъпи. Все пак какво знаеше за тази жена? Ами ако бе излъгала? И в стремежа си да уязви Слейд, той вероятно бе допуснал ужасна грешка. Гейлорд избърза.

— Х-м! Считам, че съм длъжен да обясня как се запознах с тази млада жена…

— Няма нужда — прекъсна го Морган. — Тя има език… и си служи доста умело с него, ако се съди от приказките й тази вечер. Убеден съм, че е в състояние сама да ни обясни всичко. Впрочем, не виждам никаква причина вие да присъствате на разговора ни. Изиграхте си ролята, така че отидете да видите какво става навън.

Другите се съгласиха с кимване и преди да успее да възрази, Гейлорд се озова на прага.

— Не очаквайте дамата — добави полуядосано, полуподигравателно Морган. — Аз ще се заема с нея.

Гейлорд не прояви настойчивост, прекалено доволен, че се е измъкнал от неловкото положение. Предаде на Ейбръхам да чака господарката си и се отдалечи припряно. Радваше се, че е осуетил сватбата на Мелинда, но едновременно с това се опасяваше, че се е забъркал в такава грандиозна каша, която можеше да му навлече повече неприятности, отколкото облаги. Съществуваше вероятността Мелинда никога да не му прости участието в тази интрига.

След излизането на Гейлорд Леони дълбоко въздъхна и започна с треперещ от вълнение глас.

— Господа, съжалявам, че се появих в такъв неподходящ момент, но нищо не може да промени фактите. В ръцете ви са доказателствата, че казвам истината. Това е подписът на господин Морган Слейд, който’се ожени за мен преди шест години в Ню Орлиънс.

Морган вдигна вежди.

— В такъв случай как е възможно аз да не си спомням нищо? — подигра се той.

Леони изживяваше един от най-трудните моменти в живота си. Тя знаеше, че говори истината, но бе обзета едновременно от гняв и страх. Бе изправена пред категоричня отказ на Слейд и пред очевидното недоверие на останалите господа в стаята. Морган явно щеше да поддържа версията, че никога не я е виждал. Следователно единственият й шанс бе да убеди останалите свидетели на сцената. Тя се обърна към Метю Слейд, очите й преливаха от молба.

— Господине, повярвайте ми. Нямам никаква причина да лъжа.

Матю се чувстваше ужасно. Погледът му бе прикован в документа. Бе виждал прекалено често подписа на сина си, за да не го познае. Младата жена, която стоеше пред него, приличаше на благородна дама и думите й звучаха искрено. Той замислено се взря в сина си. Възможно ли бе да се е оженил за това невинно момиче и да го е изоставил след това? Преди време той би си отговорил категорично, че никой от синовете му не е способен на подобна низост… но днес? След смъртта на Филип Морган толкова се бе променил! Би могъл да се ожени за това прелестно създание с пъклената цел по този начин да си отмъсти за злото, причинено му от Стефани. Матю не знаеше… Във всеки случай едно бе сигурно — документът изглеждаше законен… а младата жена искрена.

— Бихте ли ни разказала как се запознахте със сина ми и за събитията, които са довели до сватбата, за която говорите? — предложи той.

От учтивия глас на Матю Леони се почувства малко по-уверена и описа подробно фактите. Гласът й трепереше от вълнение.

След разказа й настъпи тишина. Внезапно Морган се намеси.

— Каква сърцераздирателна история! — присмя се той. — Но това са куп лъжи! Никога не съм се женил за това момиче. За Бога! — добави той, като погледна баща си, който очевидно се колебаеше. — Не съм се женил за нея дори пиян! Щях да си спомня!