Шърли Бъзби - Сърце за продан

Внезапно тя атакува. Лицето й бе дори по-презрително от думите.

— Господине, явно пристигам точно навреме, за да ви попреча да осъществите гнусния си план. Не можех да си представя, че сте такова нищожество!

И без да си поеме дъх, тя се обърна към Мелинда, която наблюдаваше сцената, зяпнала от изненада.

— Госпожице, съжалявам за огорчението, което ви причинявам, но вие не можете да се омъжите за този човек. Един ден ще ми благодарите, че съм провалила замислите му.

Морган вътрешно й ръкопляскаше. Той прие всичко като умела постановка и искрено се възхити от артистичния й талант. Къде ли я бе открил Гейлорд? Щеше да прекрати този невероятен фарс, когато пожелаеше, но засега любопитството и смешната страна на ситуацията го подтикнаха да отложи намесата си.

Думите на Леони предизвикаха глух шепот в залата. Гостите се извърнаха към Морган, като очакваха реакцията му. Той обаче стоеше спокоен, очите му блестяха иронично и единственото затруднение, което изпитваше, беше да сдържа смеха си.

Мелинда прекъсна мълчанието. Тя се обърна към Гейлорд и изрече със сподавен от гняв глас.

— Как можа?… Провали моята прекрасна вечер. Мразя те, чуваш ли! Ненавиждам те!

Леони бе смаяна. Защо Мелинда се сърдеше на Гейлорд? Може би не бе разбрала нищо? Несъмнено трябваше да й разкаже за коварството на Слейд.

— Не е справедливо да се гневите на господин Истън, госпожице — сериозно каза Леони. — Той действаше само във ваш интерес. Не можете да се омъжите за господин Слейд. Той е мой…

— Я да мълчите! — прекъсна я Мелинда. — Първо не сте поканена, Гейлорд Истън също. Излезте незабавно и двамата. Чувате ли ме? Махайте се веднага!

— Мелинда, изслушай я! — замоли Гейлорд. — Тя ще направи изключително важно разкритие. — Чуй я!

— Не искам! — кресна Мелинда, тропна с крак и още по-силно стисна ръката на Морган. — Ще се омъжа за господин Слейд и нищо не може да ми попречи.

Гейлорд се извърна, отчаян от нейната упоритост. Изведнъж изгуби контрол над себе си и кресна.

— Тъпачка такава! Не можеш да се омъжиш за него… Той е вече женен! И това е жена му!

По лицата на всички присъстващи се изписа смайване.

Морган сметна, че шегата е преминала позволените граници и реши да я прекрати.

— Достатъчно, млади човече — сухо започна той. — Съчувствам на това, което смятате за любовна мъка, но вашето страдание не извинява тази комедия. Направете ни удоволствието да хванете малката си приятелка за ръка и да отидете да се правите на палячовци другаде.

Мелинда го изгледа с възхищение.

— Браво! Обожавам властните мъже! — извика тя.

В очите на Морган проблесна раздразнение, но само Леони забеляза това, защото внимателно го наблюдаваше. Какво безочие! Тя бе предвидила, че той ще откаже да върне зестрата й, но и през ум не й бе минавало, че той ще се престори, че не знае за съществуването й. Извън себе си от ярост, тя извади от чантичката брачното свидетелство и го хвърли в краката му.

— Не! Няма да си отидем — заяви тя. — Ще отречете ли подписа си, господине, ако посмеете!

Вече ядосан, Морган небрежно хвърли поглед на листа. При вида на подписа, поставен върху официалния документ, той сви вежди и презрително сви устни.

— Нима към всичките си дарби прибавяте и фалшификаторство — каза той на Гейлорд. — Номерът ви няма да мине. Сега си взимайте малката комедиантка и се махайте.

Матю Слейд, който до този момент стоеше мълчалив до сина си, попита спокойно.

— Мога ли да видя този лист?

Морган автоматично му го подаде.

Леони се обърна към мъжа, който държеше в ръка нейното брачно свидетелство.

— Господине, не зная кой сте, вие също не ме познавате, но аз не съм лъжкиня и комедиантка — искреността в гласа й бе очевидна. — Документът не е фалшив. Той е напълно законен. Аз съм омъжена за този човек. Оженихме се в Ню Орлиънс преди шест години. И, Бог ми е свидетел, това е самата истина.

Матю бе впечатлен от думите й и от документа. Но въпреки всичко не можеше да допусне, че Морган е способен на подобна низост. Бе трудно в момента да се установи истината. Той прочисти гърлото си и спокойно предложи.

— Може би ще е по-добре да поговорим за това някъде другаде, където е по-спокойно. Съжалявам — добави той, като се обърна към господин Маршъл, — но считам, че не можем да продължим празненството, докато не изясним тази история.

Отначало Морган се бе забавлявал от машинациите на Гейлорд, но вече не намираше в тях нищо смешно. Независимо че едно разваляне на годежа се покриваше с най-съкровеното му желание, той изобщо не хареса обрата, който вземаха събитията. Първо той знаеше, че не може да бъде съпруг на тази авантюристка. Второ, мисълта, че ще го сметнат за мерзавеца, който се жени за млади момичета всеки път, когато го завладеят някакви фантазии, дълбоко го отвращаваше. А идеята, че баща му може и за миг да повярва, че документът е редовен, го отчайваше. Колкото до зеленооката вещица, която претендираше, че му е жена… той изпитваше неистово желание да я удуши… или да я обладае…