Шърли Бъзби - Сърце за продан

Джъстин направи гримаса, но тъй като бе послушно малко момче, не възрази.

— Добре мамо. Нали няма да се бавите много?

Леони честно му отговори.

— Не повече, отколкото е необходимо, но ти обещавам, че ще бързам.

Бе облякла една от роклите, купени от дядо й преди сватбата. Въпреки че беше с шестгодишна давност, роклята все още бе много елегантна. Леони считаше, че е прекалено деколтирана и за да се справи с този проблем, заметна раменете си с шала, купен от центъра на града. Закрепи го с брошката, останала от баба й.

Тоалетът й се допълваше от бяла копринена чантичка, осеяна със сребърни звезди. В нея сложи безценните документи, подписани от господин Слейд през месец юли хиляда седемстотин деветдесет и девета година. Докато слизаше по стълбището, което водеше към малката градина на страноприемницата, Леони не можеше да се освободи от тягостното предчувствие, че господин Слейд ще й създаде доста главоболия и няма да признае подписа си.

В същата тази градина, преди два дни, се бе състоял странният дуел между Морган и Гейлорд. Съдбата пожела в момента, когато Леони стъпи в градината, Гейлорд да излезе от страноприемницата, за да обмисли поражението си. Леони нерешително се сиря при вида на младия човек. Тъкмо понечи да се върне обратно, когато Гейлорд я забеляза.

Той не бе толкова пиян, че да не различи женски силует. Винаги галантен с жените, поздрави учтиво.

— Добър вечер, госпожо. Каква красива нощ, нали?

Леони отчасти се успокои и също така любезно отговори.

— Наистина, господине.

Френският й акцент привлече вниманието на Гейлорд и той се приближи към нея.

— Като че ли не сте от Начес.

— Не, господине. Току-що пристигнах със семейството си.

Провеждащата се през прозорците на страноприемницата светлина придаваше на Леони неземен вид. Бадемовите очи, чувствените устни и меднорусата коса накараха в този миг Гейлорд да се усъмни дали наистина Мелинда е най-красивото момиче на света.

— Искрено се надявам, че ще останете дълго в Начес — каза той с най-съблазнителната си усмивка. — Ще бъде ли много дръзко от моя страна, ако ви помоля да ме причислите към първите си приятели в града?

Леони нямаше особен опит в областта на флирта и вдигна рамене.

— Защо не? — отговори тя напълно бездушно. — Впрочем, познавате ли гражданите на Начес? — понита тя след кратък размисъл.

— Естествено. Винаги съм живял тук.

— Може би тогава можете да ми посочите жилището на Морган Слейд?

При тези думи Гейлорд замръзна и очарователната му усмивка се стопи. Той стисна юмруци и произнесе дрезгаво.

— А вие какво искате от Морган Слейд?

Леони сви вежди, учудена от грубостта му, и го изгледа високомерно.

— Не е ваша работа! Но ако държите да знаете — Морган Слейд е мой съпруг и аз трябва да го видя.

— Лъжете! — възкликна Гейлорд, ококорил очи от изумление. — Той не е женен.

Леони не се славеше със спокоен характер. Тя почервеня от яд.

— Смятам, че ме обиждате! — избухна тя — Как смеете да ме наричате лъжкиня!

Завъртя се рязко на пети, решена да се качи обратно и стаята, но Гейлорд вече се бе окопитил и съвсем не възнамеряваше да я остави да му се изплъзне. Той хвана ръката й и я принуди да се обърне към него.

— Само за минута! — извика той. — Трябва да поговорим.

Леони побесня. Този чужд човек се осмеляваше да я докосва! Зашлеви го с всичка сила.

Ейбръхам, когото Мами бе натоварила с поръчението да бди над младата господарка, се появи на ъгъла на страноприемницата. Леони никога не бе изпитвала такава радост при вида на добродушното му черно лице.

— Ейбръхам! — извика тя. — Идваш точно навреме. Този тип ме нападна.

— Не, не, почакайте — побърза да отрече Гейлорд. — Не исках да ви обидя. Държа много да поговорим… за… хм… вашия съпруг.

Леони се върна. Беше все още много ядосана, но любопитството й бе разпалено. Ейбръхам я последва, като не знаеше дали да отиде да търси помощ, или да остане при нея, за да я защити. Гейлорд бързо погледна към него.

Не искам да причиня нищо лошо на господарката ти — каза той. — Моля да извините прибързаното ми движение — добави той, този път към Леони, — но вие просто ме сащисахте…

— Аз съм ви сащисала, господине?

— Да. Напълно ли сте сигурна, че Морган Слейд е ваш съпруг?

Леони си пое дълбоко дъх. Трябваше да си даде време, за да не избухне отново. Как можеше този непознат тип да се усъмни в думите й? Тя пъхна ръка в чантичката си, извади брачното си свидетелство и го размаха пред очите му.