Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Мелинда, не чу и дума от това, което ти казах — промърмори с упрек Гейлорд.

— Напротив, чух те — тихо отговори тя, — но какво променят думите? Господин Слейд утре ще се срещне с баща ми. И ако поиска ръката ми, аз не смятам да откажа.

— Само се чуй, Мелинда! — отчаяно възкликна Гейлорд.

Бяха се скрили в розовата градина зад ъгъла на къщата на семейство Маршъл и гласът на Гейлорд отекна в спокойния нощен въздух.

— Тихо, моля те! — прошепна Мелинда. — Някой може да ни чуе!

Гейлорд хвърли поглед към величествената бяла къща, чиито огромни подпорни колони се открояваха на лунната светлина. Никакъв звук не нарушаваше тишината. Той зашепна дрезгаво.

— Не можеш да се омъжиш за него. Разреши ми първо аз да поговоря с баща ти.

Мелинда вдигна към него очите си, изпълнени с упрек.

— Значи искаш да бъда нещастна?

— Не, разбира се — възрази той.

— Можеш ли да ме заведеш в Париж? Имаш ли възможност да ми осигуриш такава красива къща като Боньор?

— Засега не, но…

— Или искаш да ме затвориш в тази отвратителна барака? На педята земя, която притежаваш?

Гейлорд се смути и извърна очи. Той не си бе представял, че ще живеят там. Мислеше, че с парите на господин Маршъл те ще си купят много по-изискана къща, но все пак не можеше да сподели с нея помислите си.

— Не, но… — започна той.

— А с господин Слейд аз ще пътувам, ще имам купища красиви тоалети. Ще разполагам с всичко, което си пожелая. Ще имам също и бебета… и най-прекрасната къща в страната. Можеш ли да ми предложиш тези неща?

— Не, но…

— Тогава как можеш да твърдиш, че ме обичаш и че искаш да ме направиш щастлива?

— Мелинда, аз те обичам. И вярвах, че и ти ме обичаш. Как могат тези пошли материални облаги да компенсират нашата раздяла?

Мелинда въздъхна.

— Не зная, Гейлорд… Знам единствено, че родителите ми искат да се омъжа за господин Слейд и че той може да ми даде всичко, което ще ме направи щастлива. Разбира се, ти ще ми липсваш и когато нощем си спомням твоите целувки, ще плача… Но по-добре ще бъде, ако се омъжа за господин Слейд.

— Мелинда — изрева той, — ти изобщо ли не разбираш, че те обичам?

— Добре. Ако ме обичаш, ще искаш аз да съм щастлива, нали? Следователно трябва да си доволен, когато се омъжа за господин Слейд. Не мога да понасям бедността.

Гейлор бе сразен от доводите й. Проследи с поглед, в който се смесваха любов, тъга и ярост, как тя се отдалечава. Обърна се. Сърцето му бе сломено и той се замисли за тази шега на съдбата. Жената, която обичаше, искаше да се омъжи за друг заради неговото богатство. Нали самият той бе започнал да я ухажва заради парите на баща й? Всичко на този свят се връщаше. Мелинда не му остави дори утехата, че е против този брак. Тя съвсем ясно му даде да разбере, че подобна възможност направо я очарова.

Момичето съвсем не беше толкова пресметливо, колкото изглеждаше след този разговор. За сметка на това Морган бе направил верен извод — тя нямаше и капка мозък. Ума й си бе останал на нивото на десетгодишно разлигавено дете и се стремеше единствено към собствените си удоволствия. В нея нямаше лицемерие. Гейлорд й харесваше и на драго сърце би се омъжила за него — ако бе богат. Но Мелинда изключително държеше на удобствата си. И ако в началото бе привлечена от тъмните очи на Гейлорд, то сега я съблазняваше не по-малко синия поглед на Морган. Тя си легна и заспа с чиста съвест, без изобщо да съзнава каква рана бе нанесла на честолюбието и сърцето на влюбения в нея младеж. Сънищата й бяха изпълнени с привлекателния образ на Морган.

На следващата сутрин за нейно огромно задоволство господин Слейд посети баща й. А след обяда Мелинда прие предложението на Морган в същата градина, където разби всички надежди на Гейлорд. Изглеждаше прелестна, осветена от златистата слънчева светлина. Украсената с дантела синя рокля подчертаваше изваяните черти на лицето й. При мисълта колко приятен може да бъде животът с това послушно и непретенциозно дете, Морган се усмихна. И прогони от съзнанието си другата мисъл, която го навестяваше — че подобно съжителство може да бъде и изключително скучно.

Двете семейства сияеха от щастие. Годежът бе отпразнуван в тесен кръг още същата вечер. Определиха сватбата за началото на август. Морган с очевидно равнодушие слушаше разговора, който се въртеше единствено около подробностите за церемонията. Едва сдържаше прозявките си и след вечеря помоли сътрапезниците си да го извинят и излезе.