Шърли Бъзби - Сърце за продан

За момент Морган си представи, че се записва в британската армия. Войнишкият живот можеше да уталожи жаждата му към рискове и приключения. Но като си спомни как се бе измъкнал на косъм от Европа в началото на годината, той бързо отхвърли тази идея. Дали престоят му на стария континент бе по-опасно приключение от експедицията през зимата на хиляда и осемстотна година? Едва ли. Нолън бе пристигнал от испански Тексас през ноември предната година и за известно време изглеждаше склонен да се задоми. Сватбата му с Фани Линтот бе предизвикала сензация в Начес. Семейство Линтот бе богато и известно с почтеността си. Но нито младата жена, нито детето, което носеше, успяха да задържат Филип. И независимо че получи разрешение да се върне в Тексас, той прекоси Сабина, за да навлезе в забранените територии начело на малоброен отряд.

Морган го придружаваше, а бягството към поредното приключение се дължеше на мрачното му настроение. Нолън и малката му група прекосиха откритата територия отвън Трините, където установиха бивака си и започнаха да ловят мустанги. В началото всичко вървеше добре. И ако Морган си задаваше въпроса колко време испанците ще оставят заниманията им ненаказани, то пазеше тези размисли за себе си. В крайна сметка той се отегчи от всекидневното препускане и лов на диви коне и напусна отряда, като последва племе команчи, дошли да разменят конете си срещу донесените от Нолън стоки.

Морган остана с команчите две години, живееше като тях, участваше в техния лов и техните битки. Този опит го кали. При завръщането си в Начес узна, че Нолън е бил убит от испанците преди една година. Беше обхванат от закъснели угризения. Само ако бе останал с Нолън…

Тъй като в Начес нямаше нищо вълнуващо, Морган се възползва от Амиенския мирен договор 15 15 Сключен между Англия и Франция на 9 февруари 1802 г. Според него Англия запазила Индия и остров Цейлон, а върнала на Франция Мартиника и Гваделупа. — Б.пр. и замина за Европа. През май стъпи на английския бряг. Няколко дни след пристигането му войната между Англия и Франция пламна отново.

Морган не можеше да остане безучастен и да изтърпи множеството празноглави млади господа и кандидатки за женитба, които посещаваха дома на Тревелиън. Затова посети чичото на Джейсън Савидж, дук Роксбъри, с надеждата, че чрез него ще получи някакво поръчение.

В младежките си години Морган многократно бе срещал дука, но продължаваше да бъде нащрек в негово присъствие. Бе напълно съгласен с Джейсън, който твърдеше, че чичо му изобщо не е толкова заспал, колкото изглежда, въпреки унесения му поглед. Във всеки случай точно сега тяхното общо мнение за него се потвърди. Дукът повери на Морган задачата да пренася сведенията на английските шпиони, които работеха във Франция. Бе натоварен и с разузнавателна дейност, която да извършва при необходимост. Морган бе напълно подходящ за подобна задача той говореше безупречно френски, а вероятно майка му имаше и роднини във Франция, които можеха да му предоставят ценни сведения. Със сигурност животът му щеше да бъде много по-вълнуващ, отколкото в армията. В това отношение дукът не го бе подвел. Но опасните му занимания внезапно се прекратиха в деня, когато откри, че братовчед му Ашли работи в Англия на страната на Наполеон. Един френски офицер се обърна към Морган, наричайки го Ашли, и го запита дали има нещо ново, което да предаде на императора. Тогава Морган реши, че приликата с братовчеда Ашли му е скроила гаден номер. Побърза да изпрати съобщение на Роксбъри, в което го предупреждаваше, че ще направи опит да се измъкне от Франция, преди недоразумението да се изясни. В действителност рискът да го заловят и екзекутират бе огромен. И Морган успя да се качи на борда на корсарското корабче, което го бе довело до Франция, преследван по петите от отряд драгуни.

След като се размина на косъм със смъртта, Морган се успокои за известно време. Въпреки че самата мисъл за брак го отвращаваше по същия начин както и преди, този ден той сериозно се замисли дали такова решение няма да му помогне да намери душевен покой.

Но нито съпругата на Нолън, нито детето му бяха попречили Филип да се изправи срещу съдбата си. Това разсъждение го отрезви.

Тази вечер в Боньор бе поканено семейство Маршъл. Мелин да Маршъл бе очарователно синеоко създание. Ноел Слейд често подмяташе името й, особено когато повдигаше въпроса за брак. Плантацията на семейство Маршъл граничеше с Боньор, Мелинда бе богата наследница и бе очевидно, че е отлична партия.