Шърли Бъзби - Сърце за продан

В огромните зелени очи се таеше някаква присмехулна мъдрост, а в дъното на зениците й играеха иронични пламъчета. Извивката на чувствените й устни пораждаше непреодолими страстни помисли.

На тази възраст Леони представляваше странна смесица от невинност и циничност. Бе преживяла последиците на похотта, бе родила дете и въпреки това бе водила живот на монахиня. Отношенията й с мъжете до този момент не й бяха създали особено високо мнение за силния пол. Дядо й бе егоист, пропилял богатството си на комар. Съпругът, за когото насила я бе омъжил, със сигурност беше мошеник. Самата тя бе изнасилена от един непознат. Съвсем естествено беше да стане мнителна към мъжете. Дори щедростта на Етиен дьо Ла Фонтен бледнееше пред поведението на неговия син.

След смъртта на Клод Леони бе поела задълженията на глава на семейството. Тя вземаше решенията, тя даваше нарежданията, тя се стремеше да осигурява прехраната на цялото домочадие.

Когато дядо й почина, Леони освободи робите. Бе се въоръжила със смелост, защото смяташе, че те всички ще си тръгнат и ще я оставят да посреща мрачното бъдеще сама с Ивет. Но въпреки че всички с нетърпение грабнаха документите, с които ставаха свободни хора, никой не изяви желание да напусне замъка Сент-Андре. Животът продължи както преди. А Мами заяви.

— Какво ще правим другаде? Ние тук сме си у дома.

Доводът бе неопровержим. И тъй като Леони отчаяно се нуждаеше от тях, не настоя! Дори когато се видя принудена да тръгне за Начес, Мами и всички останали решиха да я последват. Всички те бяха едно семейство.

— Не може да скитате съвсем сама по пътищата — възмутено завика Мами. — Ако дядо ви знаеше, че ви оставяме да вършите подобни глупости, щеше живи да ни одере. Ние сме едно семейство, а семействата винаги остават заедно!

В крайна сметка три седмици по-късно — една ясна майска сутрин на хиляда осемстотин и пета година — Леони, Джъстин, Ивет, Мами и останалите се отправиха на път за Начес в две стари каруци, теглени от четири мулета. Котката и нейните малки бяха настанени в кошница в краката на Джъстин. Интересът, който детето проявяваше към котенцата, разсейваше отчасти тъгата й от напускането на родния дом.

Леони не се обърна назад. Цялото й същество бе устремено на север. Тя се кълнеше в сърцето си, че господин Слейд ще върне зестрата й, както бе обещал. В противен случай щеше да направи живота му толкова непоносим, че да проклина горчиво деня, в който я е срещнал.

В този момент Морган спокойно пиеше сутрешното си кафе на терасата на Боньор. Чудеше се защо се е върнал. „Нищо не се е променило — казваше си той. — Полята избуяват, после реколтата узрява… Татко все повече побелява, а мама продължава да се закръгля… Животът все така си тече…“

Мислите му бяха пораженчески, но с течение на годините Морган не бе намерил спокойствие. Той не можеше да се задържи дълго на едно място, неуморно диреше нови хоризонти. И понякога изпитваше същата необходимост да се завърне в бащиния дом. А след известно време пожелаваше страстно да се запилее отново нанякъде. Ноел никога не пропускаше да отбележи, че ако Морган създаде ново семейно огнище, ще осмисли живота си и ще го направи по-интересен. „Може би ако майка ми не ми натякваше непрестанно, в крайна сметка щях да се съглася с доводите й“ — помисли си той.

Първия път, когато замина в желанието си да открие нещо, което не можеше да определи, между него и родителите му се проведе бурен разговор. Спорът бе сериозен, защото до този момент Морган бе примерен син. Разбира се той си живееше живота, следвайки собствените си схващания, но никога не бе наскърбявал сериозно родителите си… До деня, в който си втълпи, че иска да отиде с Филип Нолън в испански Тексас 10 10 До 1836 г. Тексас е испанско владение, после става независима република и през 1845 г. се присъединява към Съединените Щати. — Б.пр. .

Погледът на Морган бе прикован в чашата. Той преценяваше промените, настъпили в света от това време. Испанската част от Луизиана бе дадена на Франция, после на Съединените Щати 11 11 Наполеон Бонапарт продава Луизиана на САЩ през 1803 г. — Б.пр. . Президентът Джеферсън 12 12 Томас Джеферсън (1743 — 1826) — третият президент на САЩ от 1801 до 1804 г. Автор на Декларацията на независимостта (1776 г.). — Б.пр. встъпваше във втория си мандат. А миналото лято вицепрезидентът Адам Бър бе убил на дуел основателят на федералната партия Александър Хамилтън 13 13 Александър Хамилтън (1754 — 1804) — един от създателите на американската Конституция, секретар на Държавния трезор от 1789 до 1795 г., основател на Националната банка. — Б.пр. . В Европа Наполеон 14 14 Бонапарт се провъзгласява за император през 1804 г. под името Наполеон Първи. — Б.пр. се бе провъзгласил за император и войната бушуваше на всички фронтове. Французите побеждаваха в сухопътните битки, но англичаните оставаха господари на моретата.