Шърли Бъзби - Сърце за продан

Морган тайно оглеждаше младото момиче, което седеше срещу него. Лицето, оградено от руси къдрици, бе красиво, но в прелестната и главица нямаше и капка мозък. Разговорът се свеждаше до възхитени погледи и възторжени възклицания. Гледката бе приятна за окото и мнозина мъже биха се задоволили с това. За нещастие нейните гримаси само го дразнеха. Но наистина ли бе необходимо една съпруга да има мозък в главата си? Пъргавият ум и интелигентността бяха качествата, с които навремето Стефани бе пленила Морган и, по дяволите, докъде доведе всичко това?

Мелинда срамежливо му се усмихна. В отговор Морган също разтегли устните си в някакво подобие на усмивка. Но с крайчеца на окото си зърна съучастническото намигане, което си размениха родителите му. Очевидно си бяха навили на пръста да го оженят. Той погледна отново Мелинда, откри страстните устни, снежнобелите рамене, кожата с цвят на праскова. „В крайна сметка защо не? — реши той. — Ами да, защо пък не?“

Ако Морган можеше да зърне отнякъде Мелинда три часа по-късно, той със сигурност би отхвърлил всякаква мисъл за брак с нея. В прегръдките на Гейлорд Истън тя едва осъзнаваше въздействието, което упражняваше върху младия мъж. В действителност съзнанието й самодоволно бе ангажирано със събитията от вечерта.

Гейлорд Истън бе красиво момче с пламенни кафяви очи. Погледът му често предизвикваше съперничество между младите жени в околността. Бе най-малкият син на достатъчно богат плантатор и винаги бе глезен от родителите, си, които не му отказваха нищо. Но този път баща му бе заявил непреклонно, че Гейлррд трябва да се замисли за бъдещето си. Бе склонен да му предостави месечна издръжка, за да не се чувства лишен от нищо, но при условие че Гейлорд престане да тича нагоре-надолу и се захване за работа. Считаше, че е крайно време синът му да се заеме сериозно с малкото имение, което бе получил при пълнолетието си. Наистина ли Гейлорд вярваше, че баща му ще търпи да не върши нищо цял живот? Гейлорд трябваше да научи какво означава един ден, изпълнен с истински труд. Без ставане по обяд, без конни състезания, без гуляи. Търсенето на лесни удоволствия бе свършило.

Гейлорд изслуша тази реч с ужас. Само от мисълта за работа му се повдигаше, независимо че тежкият труд се състоеше в надзираване на дузината роби, които станаха негова собственост заедно с имението. Той веднага се впусна в трескаво издирване на някакъв начин, чрез който да напълни джобовете си. И красивите му тъмни очи се спряха на Мелинда Маршъл по неизброими причини. Той отдавна й се възхищаваше, а перспективата за една тлъста зестра издигаше още повече младото момиче в очите му.

Гейлорд бе започнал пресметливото си ухажване преди няколко месеца. Но след известно време допусна грешката да се влюби лудо в Мелинда. До завръщането на Морган Слейд Гейлорд бе убеден, че е покорил капризното сърце на младото момиче. Но появата на Морган нанесе жесток удар на всичките му надежди. През последните седмици той трябваше да овладява нетърпението и раздразнението си, наблюдавайки как обектът на неговата любов се прекланя послушно пред заръките на родителите си, а сърцето му се изпълваше с ярост и ревност.

Ако Гейлорд не се бе увлякъл по Мелинда, той би се задоволил с избора на всяка друга наследница. Единственият проблем бе да реши точно коя да бъде, но Мелинда — тя бе омагьосала. Яростта не го заслепяваше до такава степен, че да не разбира положението — родителите на младата девойка желаеха да я омъжат за Морган Слейд, който бе много по-богат от него. А и Гейлорд имаше репутацията на сприхав и невъздържан младеж, така че повечето родители гледаха на възможната му кандидатура с недоверие. Естествено никой не знаеше, че отношенията, които Гейлорд и Мелинда поддържаха, са нарушили границите на допустимото. Тази среднощна среща не бе първата. А когато се виждаха нощем, Гейлорд не се задоволяваше с целувки, нито дори с погалване на нежната закръглена шия на възлюбената си. Приемаше нейното съгласие при тези интимни занимания за положителен знак. Но ако Мелинда приемаше ласките му, то всеки път, когато той предлагаше да отиде и да помоли баща й за ръката й, тя се двоумеше.

Нещастието на младия Истън се състоеше в това, че Мелинда само изпробваше над него властта си над мъжките сърца. И въпреки че отначало тези тайни срещи я възбуждаха, след появяването на Морган пламенните любовни обяснения на Гейлорд бяха започнали да я дразнят.