Шърли Бъзби - Сърце за продан

Бавно обиколи бялата тераса на къщата. Погледът му се рееше над добре поддържаните градини на семейство Маршъл, но умът му блуждаеше далеч и той не забелязваше мързеливото очарование на нощта. Внезапно изпита остра носталгия по безкрайните прерии на Тексас, брулени от ветровете. Взря се в кръглата луна. „Светлината на команчите — помисли той със съжаление. — Защо ли винаги копнея да съм някъде другаде!“

С времето болката от смъртта на Филип бе позатихнала. Но презрението на Морган към жените, които вечно просеха внимание, не бе намаляло. Докосна леко с пръсти малкото златно кръстче, което от толкова години висеше на верижката на часовника му. То непрекъснато му напомняше, че жените са продажни. И за първи път от толкова време той си спомни за проститутката, която бе обладал през нощта при губернатора на Ню Орлиънс. Дали тя бе все така съблазнителна? Или времето и начинът на живот, който бе принудена да води, бяха опустошили красотата й? Тази мисъл го разстрои — споменът за изпитаните усещания, когато тя бе в прегръдките му, бе прекалено жив. Несъмнено това се дължене на тайнствеността на непознатата. Ореолът на загадъчност около нея човъркаше любопитството му. Той не виждаше друга причина. Несъмнено би се освободил от натрапчивия спомен, ако някога разкриеше тайната й. Впрочем, кой знае? Би могъл да направи от нея почтена жена. Защо не? Тя бе дошла при него непокътната — не можеше да храни съмнения относно нейната невинност. Бе млада, прекалено млада, и той би могъл да я оформи според желанията си. Морган горчиво се усмихна. Да, точно това трябваше да направи — да се ожени за девствена проститутка и да я заведе в Начес.

Разсъжденията му бяха прекъснати от буйния смях в стаята. Той дръпна за последен път от пурата си и се накани да влезе в къщата, но изведнъж се спря. Небрежно облегнат на една колона, стоеше по-малкият му брат и го наблюдаваше.

— Доста време те гледам — каза Доминик. — Проклет да съм, ако изглеждаш като човек, който не може да си намери място от щастие. Повече приличаш на осъден на смърт.

Морган се усмихна.

— Не си ли прекалил с анализите?

— Не. Независимо от продължителните ти отсъствия, аз те познавам. И отлично виждам, че настроението ти в този момент далеч не е блестящо… И се чудя защо?

Доминик бе двадесет и три годишен. Лицето му не бе красиво, но сивите очи и вечно присмехулната усмивка го одухотворяваха. Той бавно тръгна към брат си и застана до него.

— Нещото, което ме интересува най-много, е: защо от всички красавици в околността ти се спря на тази тъпа гъска?

Очите на Морган весело светнаха и той спокойно отговори.

— Преди всичко, защото тя няма да има никакви изисквания към мен. Ще й правя по едно дете през две-три години. Ще й купувам тоалети, ще я водя в Париж от време на време и тя ще бъде напълно удовлетворена.

Доминик смръщи вежди. Изражението на лицето на Морган, както и интонацията на гласа му, го притесняваха. Той впери поглед във върховете на идеално лъснатите си обувки и каза неуверено.

— Чуй ме, Морган, колебая се малко дали имам право да ти задам този въпрос, но… Сигурен ли си, че не правиш някоя глупост?

Морган уморено вдигна рамене.

— Един Бог знае! Но се изморих да бродя като евреите из пустинята. Бракът е някакъв начин да прекратя безцелното си живуркане.

Доминик замълча за миг, после промърмори нерешително.

— Знаеш ли, че преди твоето появяване Гейлорд Истън пламенно ухажваше Мелинда?

Морган го погледна под око. Извади от джоба си друга пура, отдели доста време да я запали и попита равнодушно.

— Най-малкият син на Лойд Истън ли?

Ъхъ. Точно той. Според клюките, които се носят в града, Гейлорд искал да се ожени за богата жена и хвърлил око на Мелинда. Някои дори твърдят, че тя с удоволствие посрещала задявките му.

— Какво искаш да ми кажеш, Дом? — попита с безразличие Морган.

— Аз ли? Разбира се, нищо! Просто мислех, че това сведение може да те заинтересува… Въпреки всичко Гейлорд няма какво да ти направи. Той не се ползва с добро име, но се обзалагам, че няма да преживее лесно годежа на Мелинда.

Доминик се върна в къщата, като остави брат си замислен. Морган не бе ревнив по природа и не би обърнал внимание на някакво старо увлечение. Но явно Доминик бе сметнал за необходимо да го предупреди. А той не надаваше ухо за клюките. Така че Морган бе принуден да обърне внимание на думите му. Дали Мелинда не бе влюбена в Истън, а родителите й я принуждаваха да сключи по-изгоден брак?